100 национални туристически обекта: Исторически музей - Клисура
|
Местонахождение:
|
град Клисура
Надморска височина: 660 метра
Население: 1 339
Пощ. код: 4341
Тел. код: 03137
пл. “20-ти април”
Географски координати:
42.693928, 24.449320
Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
|
|
Работно време:
|
април – октомври
8.00 – 17.00 часа
събота и неделя: 9.00 – 17.00 часа
ноември – март
8.00 – 17.00 часа
събота и неделя: 9.00 – 17.00 часа
|
|
Печат:
|
Да - на касата.
|
|
Възможност за нощувка:
|
Къщи за гости или хотели в град Клисура.
На палатка в полите на Стара палнина или Средна гора.
хижа Вежен
|
|
За контакти:
|
03137/ 20 03, 03137/ 20 04
|
|
Маршрути:
|
хижа Вежен
От хижа Вежен
до:
хижа Момина поляна
- 6.30 часа
хижа Бенковски
/през Суватски дол/ - 2.30ч. , а през билото - 3.30 часа
хижа Планински извори - 6.00 часа
хижа Ехо
- 3.00 часа
хижа Козя стена
- 5.00 часа
връх Вежен/2198м./ - 1.30 часа
Клисура - Копривщица (3,30 часа)
Има две възможности за прехода между двата града. Първата е през Вишна кория и Степаница, изкачва се Белия камък и по р. Петрешка се слиза в Копривщица. Втората възможност е да се използува старата копривщенска пътека. Сега тя е разширена в път, който се вие по Дълга река и излиза почти на Чумина. По тревистото било на запад пътеката пресича Чуминската река и отвежда до ледения Чаталчучур. Оттам по р. Петрешка се слиза до старинния град. Времетраенето и на двата прехода .е около 3,30 ч.
В Копривщица е създадена добра туристическа база. Могат да се посетят интересните музеи в домовете на Тодор Каблешков, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Яко Доросиев, Димчо Дебелянов, Ослековата и Лютовата къща. Оцелелият през бурите градец е съхранил старата възрожденска архитектура.
Клисура - връх Богдан (4 часа)
По своето географско разположение Клисура еднакво принадлежи на Стара планина и на Средна гора. Ако изкачването по старопланинските склонове покорява с широката си обгледност, маршрутите в Средна гора привличат с разнообразната си природа и достъпност за масови излети. Клисура - в. Богдан е един от предпочитаните туристически маршрути за достигането на средногорския първенец.
Ако се тръгне от туристическата спалня, пресичат се Стара река и Върлишница и после се поема вляво по Гиндерското възвишение. Небезинтересни са и другите два възможни варианта. В единия случай се върви по р. Върлишница и за по-малко от 2 ч. се излиза на Коритата. Пътеката прекосява историческата гора Върлишница, в която клисурци намерили убежище при погрома на Априлското въстание. Другата пътека върви по стария коларски път, който катери възвишенията Вишна кория и Степаница. За 2,20 ч. се стига до Бяло камъне. Оттам се тръгва на юг за в. Богдан или на запад към Копривщица. Тези два варианта са малко по-кратки, но не са за предпочитане, когато не се познават местностите.
Общоприетият маршрут е първият, през Гиндерското възвишение. Първият Гиндерски праг е сериозно изпитание за туриста, но след 20-30 мин. се излиза на тревистото му било при т. нар. Бухалски камъни. Погледът обгръща шивналата се в котловинното гнездо Клисура. Няма по-удобно място от това за пълно възприемане на живописната панорама на градеца и близката околност. С повишено настроение се поема нагоре по билната част. Пътят е изцяло панорамен. Това е маркираната пътека за групите за екскурзионна почивка. За 40- 50 мин. се изкачват няколко прага и се стига превалът Лучова могила, с което свършва трудната част на прехода. Под пътеката има чешма. Оттук маркировката извежда в западна посока и се тръгва из проточилото се между горите Върлишница и Дебели дял високопланинско пасище. Минава се изворът Булииа чешма и след достигнатата билна част пътеката тръгва на югоизток. Височината има панорамен изглед към Клисура, виждат се ясно и очертанията на централните старопланински върхове. Връх Богдан вече е наблизо. Достигаме го за около 1,30 ч., като вървим по билото вдясно от горите Дебели дял, Еловица и Невида. Това са необятните някога клисурски гори, които бяха възхитили младия Вазов. Диес обаче моторните резачки гърмят и в подножието на Връх Богдан - Средна гора. До сечището има горски път, който също е една възможност за приближаване на върха.
По пътя към върха туристът неизбежно ще срещне царицата на горите. В Дебели дял е представителният резерват на клисурското горско стопанство за сърни.
В подножието на Връх Богдан - Средна гора
се очертават две пътеки: лява, която отвежда към върха през източната му страна, и дясна - през северозападния склон за хижа Богдан. От Клисура до хижата се стига за 4 ч.
Малката едноетажна хижица е построена на красивата Плачкова поляна от Копривщенското туристическо дружество. А новата сграда е бивша собственост на ЦСПС. Сега се стопанисват от КК "Почивно дело и курортно лечение" - ЦСПС гр. Клисура. При добри битови условия двете сгради могат да посрещнат до 120 души. През летния сезон тук ежедневно отсядат групи за екскурзионна почивка по двупосочния лъч Клисура-Панагюрище.
Вековни букови гори са опасвали в. Богдан от всичките му страни. Пътеката от хижата за върха минава покрай покрита с мъх скала - старото хайдушко свърталище Детелинова грамада. Тук бродели дружините на юначните войводи Богдан, Детелин, Дончо Ватах, Ангел и др. Северно от върха при Не вида е хайдушкото сборище Хайдуталан. По старите хайдушки пътеки по-късно кръстосвали народните герои от I средногорска антифашистка чета на Йордан Кискинов (1924-1925 г.), а през съпротивителното движение - партизаните от бригадите "Г. Бенковски" и "В- Левски". Затова гората, опасваща върха, е обявена за исторически резерват.
Изкачването на Връх Богдан - Средна гора
от Детелинова грамада изисква 20 мин. Гледката от върха е пленяваща. На север една подир друга се редят чудноватите форми на старопланинските гиганти. Малко северозападно е величественият Вежен. Из китна зеленина изплуват на запад средногорските върхове Попадия, Поп, Буная, Братия. Сутрин се виждат ясно Пловските тепета, зеленината край Марица и безкрайните Родопи.
От хижа Богдан могат да се осъществят нови интересни маршрути. За 2,30 ч. може да се слезе в старинната Копривщица. На 1,30 ч. е хижа Чевира, построена в памет на II средногорска бригада "В. Левски". Местността Чевира е пряко свързана с действията на тази партизанска бригада. Оттук в навечерието на свободата партизаните тръгват победно към села и градове. На 8. IX вечерта един от отрядите на бригадата е в Клисура. От х. Богдан се достига за около 2,30 ч. партизанската хижа-паметник Барикадите, построена в чест "а партизанската бригада "Г. Бенковски". Обратният път от х. Богдан до Клисура може да се разнообрази с едно удължение, като вместо да се слезе надолу към Свиновете, продължава се на северозапад по Бяло камъне и за около 2,30 ч. се излиза на в. Чумина при Клисурската мандра. През Динков дол и Дълга река за 1,30-2 ч. се слиза в Клисура.
Клисура - в. Вежен - хижа Вежен
(5 часа)
Издигнал се на високото старопланинско било над Клисура, в. Вежен е един от най-обгледните върхове у нас. Навярно, затова е така примамлив. Изкачването му може да стане по няколко пътеки. Първата започва от гара Стряма и поема право на север по рида Дапково краище. Втората пътека започва от Козница и вър!ви също на север. Може да се използува и пътеката над Зли дол за Равна река. Всички тези пътеки са възможни варианти, без да са най-удобни.
Предпочитаната пътека започва северозападно от града. Това е означеният маршрутен път до хижата и върха. След преминаването на жп прелеза пътеката потъва в розовите градини на м. Зеленището вдясно от високоиздигналата се Острица, пресича магистралния път София-Бургас и се насочва право на север. Пътят е открит, панорамен, вие се като змия по стръмния скат нагоре. Историческият градец е останал назад, едва се забелязва, а тук в дебрите пак се четат неговите героични страници. Тези стръмни спусъци, покрити с рядка букова гора, край които се изкачва пътеката, се наричат Хайдушки дол - старо хайдушко сборище. Превалът при Говедарника е удобно място за кратък отдих. На югоизток, надвесена над дола, зее пещерата Меча дупка. При лошо време някогашното първобитно жилище може да подслони под скалния навес 25-30 души. Гледката от превала е особено интересна. На първи план е Стрямската долина. Долу ниско се белее гара Стряма, след която влакът се вмъква в най-дългия тунел Козница, за да навлезе в Златишко-Пирдопската котловина. От юг Същинска Средна гора показва щедро прелестите си. Съвсем близо се вижда гористият купол на oв. Богдан, северозападно от който е историческата Копривщица.
От Говедарника пътеката поема източно по склона на Хайдушки дол и през малко долинно разширение върви все нагоре, докато изкачи следващия превал. Това е седловинна част, която продължава на изток под наименованието Равна река. От запад е Вельова черква (и тук се крият неразчетени тайни от старата история на Клисура). Оттук за първи път се виждат очертанията на Вежен. При ясно време масивът му прилича на грамадна, широко разстлана шатра. Основателно народът го е кръстил Вежен, от старобългарската дума "вежа", което значи кула (шатра). Придвижването оттук по открития гръбнак на масива до извора Влахбунар е последният труден етап към върха, но същевременно най-приятен, защото е най-обгледен. Още по-ясно се виждат зелените вълни на Средногорието. Леденият Влахбунар е началото на р. Стряма, наричана в горното си течение Каменийца. По-горе до късно лято лежи пряспа, която Иречек някога съгледал от тепетата на Пловдив.
Останали са само няколко крачки до билото, където се минава през две стърчащи каменни колони, наречени Портата, или Вратцата. По каменистия път след около половинчасово спускане се стига хижа Вежен. За връх Вежен, който е съвсем близо, се поема на запад и за половин час се достига високото му чело - 2198 м. Билото е вододел на реките Дунав и Марица.1 Целият път от Клисура до върха се минава за около 5 часа. Всички, конто са се изкачвали тук, знаят, че Вежен не е особено вежлив. Над него се срещат въздушни маси от всички посоки на света. Времето се променя бързо и носи изненади за туристите. Голото теме на Вежен рядко е чисто от мъгли и спокойно от вятър.
Ниско долу на юг китното Средногорие като цветна градина в нозете на Балкана е разстлало гористи върхове и тревни поляни. Далече зад него се показват Пловдивските тепета, а зад тях синеят Родопите. Виждат се Витоша, величествените Рила и Пирин. От Вежен може да се проследи старопланинското било от в. Ком до в. Ботев.
Югозападно от Вежен, в непристъпните букаци на гористия клисурски въртоп, през зимата на 1943-1944 г. са лагерували партизани от чета "Бачо Киро" па отряда "Чавдар". Поетът-партизанин Веселин Андреев в подножието на Вежен е изпял част от вдъхновената лирика "Партизански песни". Партизанската землянка сега е възстановена и е обект за посещения.
Възхитителна гледка се открива на север към живописните Тетевенски възвишения и красивия курорт Рибарица. Северният скалист склон на Вежен спуска ниско огромни разклонения и отправя шумни потоци към р. Заводна и Бели Вит. Тук под исполинската шатра като царствен остров се издига гористото възвишение Царичина. Приказна местност - обкръжена с венец от гъсти смърчови гори, някъде с бук, градини от малини, ягоди, цветя. Сред цветната поляна е разположена хижа Вежен.
Виден клисурец, познат в султанския двор, някога довел тук болната дъщеря на турски паша. Сред дивната красота издигнали шатрата на девойката. Младото ханъмче излизало всеки ден на разходка, накичело с омайниче и други цветя. За най-голяма радост на бащата любимата му дъщеря скоро се завърнала съвсем здрава.
Оттогава омайничето било прекръстено на "царичина". Поляната също била наречена Царичина. Дотук разказът звучи като легенда, но наистина има султански ферман, с който благодарствено е дарен за вечна собственост на Клисура целият Балкан чак до колибите на с. Рибарица.
Северният склон на Балкана до неотдавна бе важен стопански източник за клисурци. Из Тънката рътлина гърмяха дъскорезниците на горското стопанство. През 1934-1935 г. клисурското туристическо дружество "Царичина" изгражда тук хижа Царичина, един от най-хубавите високопланински домове по това време. Построяват я на два етажа върху 110 м2 с обшивка от борови трупи. Хижа Царичина сега е туристически комплекс Вежен, който може да приюти над 240 души. Хижата се слави като една от най-уредените туристически бази в Стара планина. Разполагаща с две кухни и столови, електрифицирана и водоснабдена, хижа Вежен работи целогодишно. Дотук може да се стигне и откъм Тетевен и близкото село Рибарица, откъдето е прокаран 17 км път по р. Заводна.
хижа Вежен
е на възлов път. Свързва се най-пряко и удобно с хижите Паскал (7-8 ч.), Момина поляна
(4-5 ч.), Козя стена
(5-6 ч.), Бенковски
(2 ч.). В. Вежен се изкачва за час и половина. Хижа Вежен се използува като база за екскурзионна почивка.
|
|
|
|
|
Галерия със снимки:
|
100 национални туристически обекта - галерия със снимки на Исторически музей - Клисура
|
|
|
|
|
|
