100 национални туристически обекта: връх Богдан - Средна гора
|
Местонахождение:
|
Първенецът на Средна гора.
Надморска височина: 1604 метра
Географски координати:
42°36'26.2"N, 24°27'41.4"E
Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
|
|
Работно време:
|
постоянно
|
|
Печат:
|
Да - в туристически информационен център.
|
|
Възможност за нощувка:
|
Къщи за гости или хотели в град Копривщица.
На палатка в полите на Средна гора.
|
|
За контакти:
|
ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР - КОПРИВЩИЦА
град Копривщица, пл."20-ти Април" № 6
телефон: 07184/ 21-91
|
|
Маршрути:
|
Единадесет пешеходни маршрута, с отлична маркировка и изградени туристически заслони могат да бъдат посетени от любителите на природата. Маршрутите са със средна продължителност около 3-4 часа и са с различна степен на трудност. Началото на всеки маршрут започва от туристически център “Богдан”, където може да получите пълна информация за пешеходните маршрути, при желание да си закупите туристическа карта или да наемете планински водач.
Местността е безопасна, но движението в група е препоръчително. Срещата със стада овце е твърде вероятна и макар криеща своето очарование, трябва да бъдете внимателни с нейните пазачи – овчарските кучета. Подбирайте и подходяща метеорологична прогноза за вашия тур сред природата.
Пригответе раниците си, облечете се подходящо и изживейте неописуеми мигове сред природната прелест и великолепието на Средна гора!
По пътя на “Кървавото писмо”
Копривщица – м. Равна поляна – вр. Бич – м. Каравелова поляна - Копривщица
Минавате покрай моста Първата пушка, срещу течението на Бяла река. По черен път през борова гора стигате до м. Равна поляна. След отклонение на юг, през букова гора, стигате до подножието на вр. Поп – открита местност с обзор към вр. Богдан, вр. Буная и Централен Балкан. В западна посока минавате по вододела и през букова гора (малък заслон) стигате до вр. Бич. Оттук до хижа Павел Делирадев (Манзул)
разстоянието е 1 час пеша, а до Панагюрски колонии – 2 часа и половина пеша. Връщането е в обратна посока до м. Равна поляна. След оградата вдясно маршрутът се отклонява през букова гора за м. Каравелова поляна, която носи името на великия син на Копривщица – Любен Каравелов (малък заслон). В източна посока, през борова гора, покрай Миризливата скала (чешма), през м. Гергьовден и вр. Св. Дух се връщате в Копривщица.
“Хубава си, моя горо”
Копривщица – р. Райново дере – вр. Поп – м. Каравелова поляна – Копривщица
Тръгвате в посока юг по пътя към Стрелча. След бензиностанцията пресичате Райново дере при Ненчова чешма. Изкачвате се по горска пътека до Телевизионнната кула. Продължавате през борова гора, по северния склон на вр. Попадия и стигате до равна местност зад вр. Поп (заслон). Оттук се открива красива гледка към вр. Богдан, вр. Буная, Централен Балкан и околностите на Копривщица. В западна посока, през вековна букова гора, се спускате до м. Равна поляна. След оградата вдясно, по пътека през букова гора, стигате до м. Каравелова поляна (малък заслон). В Копривщица се връщате през борова гора, която отвежда до м. Гергьовден и вр. Св. Дух, намиращи се в околностите на града.
Изпроводяк на копривщенските гурбетчии
Копривщица – м. Сополиви камъни – Кривото дърво - Копривщица
Тръгвате на юг по асфалтовия път за Стрелча. След около 5 километра, малко преди чешмата Отец Паисий, под паметника на Аврелиан, се отклонявате вдясно на запад към м. Сополивите камъни (беседка). Според легендата, на това място копривщенки са изпращали мъжете на гурбет в Мала Азия и Египет. Маршрутът продължава на запад през м. Боев шамак, след което се спуска до природния феномен Кривото дърво. По асфалтирания път (7 км) се връщате в Копривщица.
По хайдушките пътеки
Копривщица – вр. Св. Димитър – вр. Св. Лука – Хайдушки кладенец
м. Равна поляна – Бяла река - Копривщица
Маршрутът минава покрай моста Първата пушка, пресича Бяла река, завива надясно и по асфалтиран път продължава до м. Войводенец. По горски път, през борова и букова гора, и през открита местност се стига до отклонението за вр. Св. Лука. Продължавате наляво, на югозапад по стръмен път през букова гора, който ви отвежда до Хайдушкия кладенец (заслон). Преминавате през открита местност и стигате до Вододела (Билото) между Копривщица и с. Душанци (беседка). Маршрутът продължава на юг в посока м. Равна поляна. Спускате се през борова гора и по долината на Бяла река се връщате в Копривщица.
Пътека на здравето
Копривщица – връх Св. Димитър – Копривщица
Тръгвате в посока площад 20-ти Април, минавате покрай паметника на Найден Геров, по Доганова улица и по стръмна пътека излизате на поляните на м. Войводенец – мястото, където се провеждат Националните събори на народното творчество. От поляните се разкрива величествена гледка към Стара планина и Копривщица. На изток е вр. Св. Димитър, около който минава пътеката на здравето, с изградени уреди за спорт сред природата. В близост блика студено изворче. Връщането е по заобиколен път на дясно, който отново отвежда към Доганова улица.
С превозно средство маршрутът минава покрай моста Първата пушка, по десния бряг срещу течението на Бяла река, завива надясно, после наляво и по асфалтиран път продължава до м. Войводенец.
По следите на най-старата история на Копривщица
Копривщица – параклиса Св. Спас – вр. Св. Петка – Тракийски могили
вр. Св. Никола – Копривщица
Тръгвате срещу течението на р. Тополница, по десния бряг. В края на града заобикаляте мандрата от ляво и по стръмна пътека стигате до параклиса Св. Спас. Маршрутът продължава нагоре до вр. Св. Петка и Тракийските могили. На северозапад продължавате през борова гора към вр. Св. Никола. Непосредствено под него е Арнаут махала и Копривщица.
Чакащата майка
Копривщица – м. Рейница – Копривщица
Тръгвате по пътя за Стрелча. На 200 - 300 м. и след разклона за м. Барикадите, завивате на юг и по стръмен коларски път стигате до м. Рейница (беседка), откъдето се открива неповторима гледка към копривщенското землище и Централен Балкан. Тук природата е изваяла причудливи форми от скали. Една от тях наподобява паметника на майката на нежния лирик Димчо Дебелянов. Продължавате по билото на югоизток, завивате на запад и се спускате към м. Нови ливади. По асфалтирания път се връщате в Копривщица.
Единадесет пешеходни маршрута, с отлична маркировка и изградени туристически заслони могат да бъдат посетени от любителите на природата. Маршрутите са със средна продължителност около 3-4 часа и са с различно ниво на трудност. Началото на всеки маршрут започва от туристически център “Богдан”, където може да получите пълна информация за пешеходните маршрути, при желание да си закупите туристическа карта или да наемете планински водач.
В сърцето на Средна гора - м. Сополиви камъни
Маршрутът води по асфалтирания път на юг в посока Стрелча. След паметника на Аврелиан (на 5 км. от града), пътят се отклонява в югозападна посока към м. Сополивите камъни. Оттам на запад, през открита местност и букова гора (Боев шамак), стигате до м. Черньови бачии. Надясно от върха, през борова гора, излизате на седловината Шамаците и стигате до м. Чемериките. Връх Стръмонос отстои на 10 минути. На север се издига вр. Буная (вторият по височина връх в Средна гора – 1572 м). На връщане покрай скална фигура, наподобяваща слон (малък заслон), през м. Боев шамак за около 1 час, стигате до Кривото дърво, 200 годишен плачещ бук, обявен за природна забележителност (заслон). По асфалтирания път се връщате в Копривщица (7 км).
“С благословията на християнските светци”
Копривщица – пар. Св. Спас – вр. Св. Илия – м. Чумина – м. Билото – вр. Св. Атанас – Копривщица
Тръгвате по булеварда в посока Стрелча, заобикаляте мандрата и по стръмен черен път, източно от завода, достигате до параклиса Св. Спас. Коларски път води до вр. Св. Илия. През открита местност и борова гора стигате до Чуминска река (малък заслон). От р. Чумина през м. Билото стигате до м. Водопоя (беседка), откъдето се открива неповторима гледка към върховете Богдан и Буная, Централен Балкан и Копривщица. В южна посока, през борова гора, по стръмна пътека, през вр. Св. Атанас и Арнаут махала, се връщате в Копривщица.
По стария път за Пловдив
Копривщица – м. Кемера – м. Късо бърдо – р. Меде дере - Копривщица
Отправяте се в посока Стрелча и след 4 км завивате на изток в посока м. Барикадите. След 2 км (200 м след Бобева чешма) пътят се отклонява вдясно и продължава през букова гора, сред която ромолят водопадчетата на Бъзьово дере. По пътя, който води на юг, все още личат калдъръмени плочи. Това е старият път за Пловдив. Пътят отвежда до красива поляна – м. Кемера и Меде дере. Тук ще откриете останки от стар каменен мост. Продължавате през букова гора по стръмен каменист път до м. Късо бърдо. В югоизточна посока, на един час път пеша, отстои х. Бунтовна. От м. Късо бърдо в североизточна посока, през вековна букова гора се спускате отново към долината на Меде дере. Пресичате планинския поток на две места и след около час стигате до Хаджи Вълчовата чешма. По дървено мостче пресичате Меде дере на север и по асфалтирания път край паметнина на Шестнайсетте (заслон) и Бобева чешма (заслон) се връщате в Копривщица.
Покорете средногорския първенец вр. Богдан
Тръгвате по булевард “Х. Н. Палавеев” на юг, заобикаляте мандрата отляво и по черен път, срещу течението на р. Тополница, продължавате в югоизточна посока. След завой наляво стигате до Гацова чешма (малък заслон). Пресичате Крива река и се изкачвате по горска пътека, която води до Плачков кладенец (заслон). Нагоре минавате през вековна букова гора и стигате до върха. Това е резерватът Богдан. В него се намира историческата забележителност Детелинова грамада. Маршрутът продължава към връх Богдан
– средногорския първенец (1604 м), включен в 100-те национални туристически обекта. Вървейки в същата посока, стигате до местност, от която се открива неповторима гледка към Стара планина ( връх Ботев - Стара Планина
и в. Вежен), Рила, Пирин и Витоша, както и към Тракийското поле. Оттук за един час може да стигнете до хижите Средногорец
и Чивира. След завой наляво заобикаляте целия резерват и стигате отново до Плачков кладенец. По обратния път се връщате в Копривщица.
|
|
|
|
|
Галерия със снимки:
|
100 национални туристически обекта - галерия със снимки на връх Богдан - Средна гора
|
|
|
|
|
|
