|
100 национални туристически обекта: Архитектурно-исторически резерват - Копривщица
|
|
|
|
|
|
Описание:
Копривщица е град-музей. Той се слави с многобройните си архитектурно-етнографски паметници на културата и музеи. Градът е обявен за архитектурно-етнографски и музеен резерват. В Копривщица са родени Детелин войвода, Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Найден Геров, Йоаким Груев, Димчо Дебелянов, Петко Каравелов.
История
Историците все още единно мнение за създаването на град Копривщица, ето някои от интересните тези по този въпрос...
Предание за Жупата
Предполага се, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица.
Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото билo подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.
Поради благоприятните природни условия, в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. "жупа". Те поставили началото на ново селище. С увеличаване броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор - Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.
В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската махала и днес се нарича Жупата.
Болярката от Рила
Друга легенда разказва за млада жена заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността и се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Едерне (Одрин), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”, название, което след това често се използвало от турците.
Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие.
От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.
Възможно е тези две версии за създаването на Копривщица да са свързани. В началния период след заселването на старата жупа родствените връзки били много близки. Поради тази причина копривщенци не са се женели помежду си, а си търсели жени от другаде. Възможно е някой от членовете на жупата с благороден произход и благосъстояние да е взел за жена момиче от болярски род.
Град създаден от бежанци
Съществуват предположения, че след падането на България под турска власт в местността се заселили бежанци – потомци на големи български родове, търговци, скотовъдци със стадата си. Сред тях били трима овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин. Те създали малки семейни общности, които с времето се разрастнали и дали имената на съществуващите и до днес махали в града – Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала.
Копривщица и кърджалиите
Поради привилегиите, с които се ползвали копривщенци, те запазили своето благосъстояние и след падането на България под турска власт. Богатствата на града привличали кърджалиите, които три пъти го ограбвали и прогонвали жителите му. Копривщица била опожарявана през 1793, 1804 и 1809 г., но благодарение на родолюбието, находчивостта и трудолюбието си, копривщенци съумяват да възродят града и да съхранят магичния му чар и до днес.
Землището на селището е свърталище на хайдути.
През 1870 година Васил Левски основава в Копривщица таен революционен комитет. Градът играе първостепенна роля в епохата на българското Възраждане. Първото килийно училище тук е открито още през 1810 година. През 1846 година със съдействието на Найден Геров врати отваря първото в страната класно училище, а през 1850 година - и девическо училище.
От 1965 година Копривщица е постоянен домакин на съборите на народното творчество, които се провеждат на всеки пет години в красивата местност "Войводенец".
В китното възрожденско градче можете да разгледате 6 къщи-музеи - на писателите Любен Каравелов и Димчо Дебелянов, революционерите Тодор Каблешков и Георги Бенковски, абаджията Ненчо Ослеков и търговеца Петко Лютов.
|
|
|
|
100 национални туристически обекта: Архитектурно-исторически резерват - Копривщица
|
Местонахождение:
|
град Копривщица
Надморска височина: 1030 метра
Население: 2 575
Пощенски код: 2077
Телелефонен код: 07184
Географски координати:
42.640656, 24.357853
Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
|
|
Работно време:
|
постоянно
Допълнителна информация за работното време на музеите:
зимно работно време 9.00 - 17.00; лятно работно време 9.30 - 17.30
В понеделник почиват:
Ослекова къща
Музей “Димчо Дебелянов”
Музей “Тодор Каблешков”
Във вторник почиват:
Музей “Каравелов”
Музей “Георги Бенковски”
Лютовата къща
От сряда до неделя работят всички музеи.
|
|
Печат:
|
Печати има в купчийницата и туристически информационен център.
|
|
Възможност за нощувка:
|
Къщи за гости или хотели в град Копривщица.
На палатка в полите на Средна гора.
|
|
За контакти:
|
ТУРИСТИЧЕСКИ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР - КОПРИВЩИЦА
град Копривщица, пл."20-ти Април" № 6
телефон: 07184/ 21-91
|
|
Маршрути:
|
Единадесет пешеходни маршрута, с отлична маркировка и изградени туристически заслони могат да бъдат посетени от любителите на природата. Маршрутите са със средна продължителност около 3-4 часа и са с различна степен на трудност. Началото на всеки маршрут започва от туристически център “Богдан”, където може да получите пълна информация за пешеходните маршрути, при желание да си закупите туристическа карта или да наемете планински водач.
Местността е безопасна, но движението в група е препоръчително. Срещата със стада овце е твърде вероятна и макар криеща своето очарование, трябва да бъдете внимателни с нейните пазачи – овчарските кучета. Подбирайте и подходяща метеорологична прогноза за вашия тур сред природата.
Пригответе раниците си, облечете се подходящо и изживейте неописуеми мигове сред природната прелест и великолепието на Средна гора!
По пътя на “Кървавото писмо”
Копривщица – м. Равна поляна – вр. Бич – м. Каравелова поляна - Копривщица
Минавате покрай моста Първата пушка, срещу течението на Бяла река. По черен път през борова гора стигате до м. Равна поляна. След отклонение на юг, през букова гора, стигате до подножието на вр. Поп – открита местност с обзор към връх Богдан
, вр. Буная и Централен Балкан. В западна посока минавате по вододела и през букова гора (малък заслон) стигате до вр. Бич. Оттук до хижа Павел Делирадев
разстоянието е 1 час пеша, а до Панагюрски колонии – 2 часа и половина пеша. Връщането е в обратна посока до м. Равна поляна. След оградата вдясно маршрутът се отклонява през букова гора за м. Каравелова поляна, която носи името на великия син на Копривщица – Любен Каравелов (малък заслон). В източна посока, през борова гора, покрай Миризливата скала (чешма), през м. Гергьовден и вр. Св. Дух се връщате в Копривщица.
“Хубава си, моя горо”
Копривщица – р. Райново дере – вр. Поп – м. Каравелова поляна – Копривщица
Тръгвате в посока юг по пътя към Стрелча. След бензиностанцията пресичате Райново дере при Ненчова чешма. Изкачвате се по горска пътека до Телевизионнната кула. Продължавате през борова гора, по северния склон на вр. Попадия и стигате до равна местност зад вр. Поп (заслон). Оттук се открива красива гледка към вр. Богдан, вр. Буная, Централен Балкан и околностите на Копривщица. В западна посока, през вековна букова гора, се спускате до м. Равна поляна. След оградата вдясно, по пътека през букова гора, стигате до м. Каравелова поляна (малък заслон). В Копривщица се връщате през борова гора, която отвежда до м. Гергьовден и вр. Св. Дух, намиращи се в околностите на града.
Изпроводяк на копривщенските гурбетчии
Копривщица – м. Сополиви камъни – Кривото дърво - Копривщица
Тръгвате на юг по асфалтовия път за Стрелча. След около 5 километра, малко преди чешмата Отец Паисий, под паметника на Аврелиан, се отклонявате вдясно на запад към м. Сополивите камъни (беседка). Според легендата, на това място копривщенки са изпращали мъжете на гурбет в Мала Азия и Египет. Маршрутът продължава на запад през м. Боев шамак, след което се спуска до природния феномен Кривото дърво. По асфалтирания път (7 км) се връщате в Копривщица.
По хайдушките пътеки
Копривщица – вр. Св. Димитър – вр. Св. Лука – Хайдушки кладенец
м. Равна поляна – Бяла река - Копривщица
Маршрутът минава покрай моста Първата пушка, пресича Бяла река, завива надясно и по асфалтиран път продължава до м. Войводенец. По горски път, през борова и букова гора, и през открита местност се стига до отклонението за вр. Св. Лука. Продължавате наляво, на югозапад по стръмен път през букова гора, който ви отвежда до Хайдушкия кладенец (заслон). Преминавате през открита местност и стигате до Вододела (Билото) между Копривщица и с. Душанци (беседка). Маршрутът продължава на юг в посока м. Равна поляна. Спускате се през борова гора и по долината на Бяла река се връщате в Копривщица.
Пътека на здравето
Копривщица – връх Св. Димитър – Копривщица
Тръгвате в посока площад 20-ти Април, минавате покрай паметника на Найден Геров, по Доганова улица и по стръмна пътека излизате на поляните на м. Войводенец – мястото, където се провеждат Националните събори на народното творчество. От поляните се разкрива величествена гледка към Стара планина и Копривщица. На изток е вр. Св. Димитър, около който минава пътеката на здравето, с изградени уреди за спорт сред природата. В близост блика студено изворче. Връщането е по заобиколен път на дясно, който отново отвежда към Доганова улица.
С превозно средство маршрутът минава покрай моста Първата пушка, по десния бряг срещу течението на Бяла река, завива надясно, после наляво и по асфалтиран път продължава до м. Войводенец.
По следите на най-старата история на Копривщица
Копривщица – параклиса Св. Спас – вр. Св. Петка – Тракийски могили
вр. Св. Никола – Копривщица
Тръгвате срещу течението на р. Тополница, по десния бряг. В края на града заобикаляте мандрата от ляво и по стръмна пътека стигате до параклиса Св. Спас. Маршрутът продължава нагоре до вр. Св. Петка и Тракийските могили. На северозапад продължавате през борова гора към вр. Св. Никола. Непосредствено под него е Арнаут махала и Копривщица.
Чакащата майка
Копривщица – м. Рейница – Копривщица
Тръгвате по пътя за Стрелча. На 200 - 300 м. и след разклона за м. Барикадите, завивате на юг и по стръмен коларски път стигате до м. Рейница (беседка), откъдето се открива неповторима гледка към копривщенското землище и Централен Балкан. Тук природата е изваяла причудливи форми от скали. Една от тях наподобява паметника на майката на нежния лирик Димчо Дебелянов. Продължавате по билото на югоизток, завивате на запад и се спускате към м. Нови ливади. По асфалтирания път се връщате в Копривщица.
Единадесет пешеходни маршрута, с отлична маркировка и изградени туристически заслони могат да бъдат посетени от любителите на природата. Маршрутите са със средна продължителност около 3-4 часа и са с различно ниво на трудност. Началото на всеки маршрут започва от туристически център “Богдан”, където може да получите пълна информация за пешеходните маршрути, при желание да си закупите туристическа карта или да наемете планински водач.
В сърцето на Средна гора - м. Сополиви камъни
Маршрутът води по асфалтирания път на юг в посока Стрелча. След паметника на Аврелиан (на 5 км. от града), пътят се отклонява в югозападна посока към м. Сополивите камъни. Оттам на запад, през открита местност и букова гора (Боев шамак), стигате до м. Черньови бачии. Надясно от върха, през борова гора, излизате на седловината Шамаците и стигате до м. Чемериките. Връх Стръмонос отстои на 10 минути. На север се издига вр. Буная (вторият по височина връх в Средна гора – 1572 м). На връщане покрай скална фигура, наподобяваща слон (малък заслон), през м. Боев шамак за около 1 час, стигате до Кривото дърво, 200 годишен плачещ бук, обявен за природна забележителност (заслон). По асфалтирания път се връщате в Копривщица (7 км).
“С благословията на християнските светци”
Копривщица – пар. Св. Спас – вр. Св. Илия – м. Чумина – м. Билото – вр. Св. Атанас – Копривщица
Тръгвате по булеварда в посока Стрелча, заобикаляте мандрата и по стръмен черен път, източно от завода, достигате до параклиса Св. Спас. Коларски път води до вр. Св. Илия. През открита местност и борова гора стигате до Чуминска река (малък заслон). От р. Чумина през м. Билото стигате до м. Водопоя (беседка), откъдето се открива неповторима гледка към върховете Богдан и Буная, Централен Балкан и Копривщица. В южна посока, през борова гора, по стръмна пътека, през вр. Св. Атанас и Арнаут махала, се връщате в Копривщица.
По стария път за Пловдив
Копривщица – м. Кемера – м. Късо бърдо – р. Меде дере - Копривщица
Отправяте се в посока Стрелча и след 4 км завивате на изток в посока м. Барикадите. След 2 км (200 м след Бобева чешма) пътят се отклонява вдясно и продължава през букова гора, сред която ромолят водопадчетата на Бъзьово дере. По пътя, който води на юг, все още личат калдъръмени плочи. Това е старият път за Пловдив. Пътят отвежда до красива поляна – м. Кемера и Меде дере. Тук ще откриете останки от стар каменен мост. Продължавате през букова гора по стръмен каменист път до м. Късо бърдо. В югоизточна посока, на един час път пеша, отстои х. Бунтовна. От м. Късо бърдо в североизточна посока, през вековна букова гора се спускате отново към долината на Меде дере. Пресичате планинския поток на две места и след около час стигате до Хаджи Вълчовата чешма. По дървено мостче пресичате Меде дере на север и по асфалтирания път край паметнина на Шестнайсетте (заслон) и Бобева чешма (заслон) се връщате в Копривщица.
Покорете средногорския първенец връх Богдан
Тръгвате по булевард “Х. Н. Палавеев” на юг, заобикаляте мандрата отляво и по черен път, срещу течението на р. Тополница, продължавате в югоизточна посока. След завой наляво стигате до Гацова чешма (малък заслон). Пресичате Крива река и се изкачвате по горска пътека, която води до Плачков кладенец (заслон). Нагоре минавате през вековна букова гора и стигате до върха. Това е резерватът Богдан. В него се намира историческата забележителност Детелинова грамада. Маршрутът продължава към връх Богдан
– средногорския първенец (1604 м), включен в 100-те национални туристически обекта. Вървейки в същата посока, стигате до местност, от която се открива неповторима гледка към Стара планина ( връх Ботев
и в. Вежен), Рила, Пирин и Витоша, както и към Тракийското поле. Оттук за един час може да стигнете до хижите Средногорец и Чивира. След завой наляво заобикаляте целия резерват и стигате отново до Плачков кладенец. По обратния път се връщате в Копривщица.
|
|
|
|
|
Галерия със снимки:
|
100 национални туристически обекта - галерия със снимки на Архитектурно-исторически резерват - Копривщица
|
|
|
|
|
|
