100 национални туристически обекта - Асенова крепост
Местонахождение:
|
Прочутата Асенова крепост, символ на Асеновград, се намира в дела Чернатица на Родопите. Разположена е на рида Могилата върху самотна скала и е надвесена над шосето Асеновград-Смолян, минаващо по долината на река Асеница.
Географски координати:
41.986515, 24.873005
Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
|
Работно време:
|
08:00 до 17:00 часа, от сряда до неделя
|
Печат:
|
Да
|
Възможност за нощувка:
|
Хотели в град Асеновград.
хижа Марциганица - с. Добростан
Една от най-хубавите хижи в България, като сграда - не работи в момента 12.2007г.
|
За контакти:
|
0331/ 6-22-50
|
Маршрути:
|
Известен като Родопската "Света гора", Асеновград с право е получил това име - в границите на общината има 4 манастира и 33 черкви, 12 от които са в самия град. Чарът на Асеновград - това са неговите черкви! Ако се изкачите на- най високото място, ще се озовете пред "Св. Георги Метошки". Тук от хълма се открива изключителна панорама към останалите черкви: "Св. Йоан Предтеча", "Св. Богородица- Успение", "Св. Никола", "Св. Георги", "Св. Богородица- Благовещение", "Св. Троица", "Св. Димитър", "Св. Атанас"... Голямата гордост на асеновградчани е Палеонтоложкия музей- единствен по рода си в България. Тук ще видите уникалния скелет на древния Deinotherium giganteum, висок около 5 м, дълъг почти 7 м и тежащ над 10 тона, представител на един от най- големите за всички времена сухоземни бозайници. Асеновград си има и Исторически музей, в който е представено богатото културно - историческо наследство на региона. За да усетите истински неповторимата атмосфера на Възраждането - идете в Етнографската къща. Недалеч от Историческия музей, зад дебел зид и тежка порта ситен кълдъръм води към дъното на китно дворче, а там зад смокините синее стара възрожденска къща - Къщата със слънцето. Тя още пази духа и романтиката на своето време, стаите са богато наредени като за гости и сякаш ей-сега ще изскочи от албума момичето с капелата, за да ви посрещне с бяло сладко под звуците на латерната. В приземието, където някога е била винарската изба, е уредена малка експозиция за лозарството и винопроизводството в Асеновградския край от античността до наши дни.
И с Божията блгословия тръгваме отново по Светите места в Асеновградския район. Само на 8 км източно от Асеновград се издига Араповският манастир "Св. Неделя"- единствения български манастир, строен по време на турското робство. Манастирският комплекс е в традиционен родопски стил и представлява оригинален архитектурен ансамбъл с голяма кръстокуполна черква и жилищна кула- бойница в средата, свързана с преданието за легендарния хайдутин Ангел войвода. Ако поемете на югоизток от Асеновград и изкачите хълма Лалебаир, целия почервенял от родопски лалета през май и юни, след около час ще стигнете до най- недостъпния манастир в района - Мулдавският "Св. Петка". Стенописите в манастирската черква са дело на Кръстю Захариев - най- видния представител на Тревненската школа, и се нареждат сред най- забележителните достижения на българското възрожденско изкуство.
Асеновград и неговите околности не са само манстири и черкви. Карстовият масив Добростан изобилства с приказно красиви места. Над село Врата се издига внушителният скален феномен Беланташ (34 км от Асеновград). Вероятно никога не сте чували за него?!... А Беланташ е Родопският Стоунхендж. Според преданието, тук е имало древно езическо светилище и обсерватория, откъдето тракийските жреци са гадаели по звездите. Целият изпъстрен с множество абсолютно прави линии, засичащи се под прав ъгъл, сякаш прецизно нарязани в скалата от друга, извънземна ръка, и надупчен от хиляди малки и по- големи ями, пълни с вода, които погледнати отгоре оформят съзвездията Голяма Мечка, Орион, Лъв... Някои от изследователите предполагат, че това е енеолитна карта на култовите места в района, в чийто център попада Кръстова гора и допускат, че това може би е дори първата карта в света! Космическо място... А дръзнете ли да се изкачите отгоре му, планината на Орфей се разстила пред вас като на длан и накъдето и да погледнете, виждате все море от надиплени тъмнозелени върхове...
Магията на Родопите!... Легендата разказва, че те са една от 7-те свещени планини на Земята, а учените продължават да търсят в дебрите й светилището на Дионисий - едно от най- известните на Балканите в античността, съперничело дори на Делфийския Аполон. Дали пък храма на Дионисий не е тук някъде около Беланташ?!... Оставайки без отговор, потегляме към село Мостово и Кръстова гора. Лъкатушейки по "меандрите" на черен планински път не след дълго ще зърнете Мостово (28 км от Асеновград). В това малко родопско селце времето сякаш отдавна е спряло, а колелото на живота продължава да тече в старото си русло. Попадайки в един друг свят, изведнъж осъзнавате, че тук далеч от стреса и шума, човек може да живее поне 100 години.
От Мостово можете да си вземете водач за Кръстова гора, намираща се само на около 1,30 часа пеша отвъд близкия връх. За Божията сила в Кръстова гора се носят легенди, които предавани от уста на уста водят тук все повече и повече хора, вярващи и невярващи, превръщайки това място в един от най- посещаваните култови центрове в България през последните години. Казват, че който вярва и се моли от сърце, ще види Божия знак като хиляди светещи кръстчета по камъните наоколо. Всяка петъчна вечер се отслужва всенощно бдение, а големия празник е на Кръстовден. Според преданието, някога на това място е имало езическо светилище, по- късно бил издигнат Троицкия манастир от бачковски монаси, които донесли голямата Бакурианова икона "Св. Преображение Господне" с вградените в нея отломки от животворния Христов кръст, впоследствие заровена някъде под връх Кръстов. В по- ново време по заповед на цар Борис III тук е поставен метален кръст, а през 1995 бе осветен новия храм "Покров Богородичен".
Само на 3 км на запад от Добростан се намира една от най- хубавите хижи в Родопите - Марциганица
(не работи в момента 12.2007г), а околностите й са царството на пещерите и пропастите - Ахметьова дупка, Топчика, Хралупа... От тук се открива приказна панорама към целия Переликско- Преспански дял. Уморени от дългия преход, хижа Марциганица ще ви приюти за нощувка, а на сутрината свежи и бодри продължаваме към Сливовдолското падало - един от най-впечатляващите водопади в България, висок 52 м... Или към Червената стена - един от най-големите флористични резервати, събрал невероятно разнообразие от десетки защитени растителни видове и множество редки реликти и ендемити. В този "средиземноморски оазис" цъфтят около 27 от общо 50 вида диви орхидеи срещащи се у нас, най-очарователна от които е "венерината пантофка". Сред всички ценни растителни видове в резервата, най-атрактивен е родопският силивряк - уникално растение, притежаващо способността да изпада в състояние на анабиоза (мнима смърт). Веднъж изскубнато с корените и съхранявано в продължение на цели 2- 3 години като хербарий, то отново се връща към живота, ако се засади в естествената му среда. Древните траки вярвали, че силивряка крие тайната на безсмъртието, а днес родопчани го наричат случайно или не Орфеевото цвете. Легендата разказва, че когато митичния родопски певец Орфей бил разскъсан от вакханките, всяка негова капка кръв се превръщала в "Орфеевото цвете". И днес из целия резерват ще видите прелестните бяло - лилави камбанки, открити за първи път в България именно тук.
Спуснете се надолу към местността Клувията и ще се озовете пред Аязмото на Бачковския манастир
- една от най- големите български светини. Пътеката минава край манастирската Костница (XI век) - най- старата и единствената постройка, запазена в автентичния си вид още от основаването на манастира, всепризната за уникален паметник на средновековното строително и зографско изкуство. Втори по значителност в България след Рилския, Бачковският манастир е безценна перла в националната ни културна съкровищница и е един от най- посещаваните туристически обекти у нас... Прекрачвайки прага на голямата манастирска порта, след още няколко крачки сте пред съборния храм "Св. Богородица" (1604 г) - най- забележителния ансамбъл в целия манастирски комплекс, в който се съхранява светинята на манастира - чудотворната икона на Св. Богородица (1311 г). Запалете свещичка за здраве ... и продължаваме към черквата "Св. Архангели" (XII век), чието предверие е изписано от Захари Зограф. Негово творение са и стенописите в черквата "Св. Никола" в южния двор на манастира. Не пропускайте да влезете и в манастирската трапезария (1601 г), представляваща уникална галерия от шедьоври на българското средновековно изкуство. На излизане от нея върху външната й фасада ще видите Манастирската панорама - изключителна монументална стенопис от XIX век, изобразяваща архитектурния манастирски комплекс с Голямото литийно шествие, което и до днес си остава най- грандиозното събитие в района, наред с празника на манастира на Голяма Богородица. На Светли петък, втория ден от Великден, хиляди поклонници от цялата страна се стичат тук, за да вземат участие в литийното шествие с чудотворната икона на Св. Богородица Петричка до местността Клувията. Според преданието, дарената на манастира икона е изчезвала неколкократно и е намирана все на едно и също място - там горе в скалите под Червената стена... Вековната история на Светата обител е съхранена в богатата колекция от дарове на манастирския музей. И в манастира и в село Бачково не може да не ви направят впечатление джинджифилът, райските ябълки, аронията, лавровите дървета, кипарисите...
В Бачково си струва да се дойде на Сирни Заговезни, когато е традиционния Карнавал с маски, но и на Трифон Зарезан, и на Великден. Навлизайки все по- навътре в Родопите по долината на река Асеница, пътят ще ви отведе в известния балнеоложки курорт Нареченски бани, остоящ на 25 км от Асеновград. Минералната му вода е на трето място в Европа по концентрация на радон и е изключително лековита за заболявания на нервната система. Крайната точка на нашето пътешествие е село Косово, сгушено в пазвите на Родопа планина на 33 км от Асеновград. Типично родопско селце със стари родопски къщи, покрити с тикли, накацали на припек по склоновете на планината сред цъфнали родопски поляни. Тук е мястото, където ще почувствате истински, че сте в сърцето на Родопите.
Природни забележителности
Скалният феномен Белинташ
От 130 години археолозите търсят в Родопите прословутото светилище на гръцкия бог Дионис. По предложение на Никола Боев (автор на книгата "Блясъкът на Белинташ" и др.) по нашите земи има светилище на древното тракийско божество Сабазий и то се намира близо до Асеновград - именно Белинташ. Сабазий е божество, което гърците по-късно наричали Дионис- великият бог на живата природа, на човека и неговото здраве.
На 30 км от Асеновград над село Сини връх се извисява каменно плато. Грандиозно и величествено. Странни ямки се подреждат във фигури. Изсечени стълби водят до централната му част, където са зейнали два кладенеца, неизвестно как издълбани в твърдината. Природата е изваяла и няколко каменни глави.
Това е Белинташ. Някои превеждат думата като "камък на знанието", а други като "скалата на войната". А някои просто го наричат "Родопския Стоунхендж".
Величественото светилище е било посветено на върховното божество на древните траки - Сабазий. То е било център на култова обредност, на познания и опит. Мястото е запазено в чист вид с подчертана древнотракийска идентичност.
Преди години под скалата е намерена сребърна оброчна плочка, която е призната за автентична от експерти на БАН и са изработени нейни холограмни триизмерни изображения.
Свещената скала се отличава с мраморни дворци, храмове и гробници. В този храм на мъдростта бесите съхранявали и раздавали вяра и знания.
Белинташ се намира в земите на бесите - на около 4 км от незаличимия и най-кратък древен път от Черноморието и Тракийската равнина до Беломорието и Гърция. Той се приема и за естествена граница между бесите и одрисите - едни от най-силните тракийски племена. Според някои автори съществуват убедителни аргументи, че по този път са преминавали Александър Велики и Гай Октавий, за да се допитват до жреците.
В победоносната война срещу одрисите, през 11 век пр.н.е., бесите, предвождани от своя жрец Вологес, побеждават и си връщат отнетото им светилище - прорицалище.
Извисено в центъра на Свещения лес, светилището е важен елемент на уникалния култов исторически и туристически комплекс, който не може да се опише, а трябва да се посети и почувства.
Резерват "Червената стена"
Този резерват е обявен за биосферен (видообразуващ) с цел да бъде намалено прякото човешко влияние. Разположен е в Добростанския дял в Родопите в землището на с. Бачково.
Създаден е през 1962 г. Има площ 811,9 ха. Силно пресеченият терен и специфичните климатични и почвени условия обуславят изключително голямото разнообразие на растения.
В границите на резервата се срещат 25 реликтни вида, сред които особено интересни са орхидеите и венериното пантофче.
Резерватът е ботанически и има за цел да съхрани целия природен комплекс в този дял на Добростанския рид, характерен с ендемитите, реликтните, южните и редките растителни видове. От реликтните видове тук се срещат воден габър, люляк, силивряк, птиче гнездо, тис, чехъл и др. Срещат се и много млади ендемити (неоендемити), повечето от които са свързани с името на Родопите - родопски лен, родопска съсънка, родопска каменоломка, декоративен лопен, родопска детелина, гръцки кимион.
Интерес представляват и скалните венци на връх Червената скала (1501 м), планинските голи склонове, дълбоките долове, сипеите и пълното безводие на терена.
Пещера "Топчика"
Намира се в землището на с. Добростан, м. Сушица. Има площ 2 ха. Обявена е за природна забележителност през 1970 г. Пещерата е уникална със скалните си гравюри на животни, представляващи кон, елен и козел от времето на първобитния човек. Открити са още кътен зъб на пещерна мечка, кучешки зъб, множество шийни и опашни прешлени от гръбначен стълб, челюсти на преживни животни. Първобитните хора са обитавали пещерата през старожелязната епоха. Намерена е керамика, предимно фрагменти от малки и средни по големина глинени съдове.
Местността "Усойката"
Тази местност е обявена за природна забележителност, поради наличието на гора от черен бор. Намира се в землището на с. Добростан, на площ 4 ха.
Местността "Лале баир"
Представлява природна забележителност в землището на Асеновград. Местността е разположена в северните склонове Добростанския карстов масив, югоизточно от града, с изложение към "Сухото дере" и на запад към манастира "Св. Петка".
"Лале баир" е известен с находището на прочутото ендемично растение Родопско лале, което е застрашен вид в "Червената книга". Местността е обявена за природна забележителност през 1977 г. и има площ 2 ха.
|
|
|
Галерия със снимки:
|
100 национални туристически обекта - галерия със снимки на Асенова крепост
|
|
|
|
|