|
100 национални туристически обекта - Църква "Св. св. Константин и Елена" град Пловдив
|
|
|
|
|
|
Описание:
Църквата "Св. Константин и Елена" - най-древният православен храм на Пловдив
Разположена е върху руините на античната крепост в Стария град, досами Хисаркапия. Християнско светилище на това място е имало още в началото на IV век. Първоначално било посветено на Севериан и Мемнос, обезглавени тук през 304 г. заради християнската си вяра заедно с 36 пловдивски мъченици. След края на гоненията и признаването на християнството в 313 г. от св. император Константин Велики църквата започва да носи неговото име и това на майка му.
През 1830 година кирпичените стени на храма са в руини. Това наложило събарянето му и построяването на нов. За целта тогавашният църковен предстоятел Тодор Моравенов, виден абаджия, родом от Копривщица, събрал и предоставил 200 хиляди гроша.
Новопостроената църква била една от най-големите за времето си 26 на 18 метра, при височина 8 метра. Новост бил разположеният над входа й вътрешен балкон, предназначен за женско отделение. До него дамите са се качвали по двете богато изрисувани външни стълби. По онова време, за да не смущават мъжката половина, в храмоветеженитеса се молелив изолирани сектори.
Уникален за Пловдив е и изработеният във Виена от българския майстор Йоан Пашкула иконостас. Резбата му е изцяло в бароков стил, а покритието от полихром и злато. Целият първи ред олтарни икони пък са изрисувани от известния български иконописец Захари Зограф, който от 1836 до 1840 г. е живял и работил под тепетата. Негово дело са храмовата икона "Св Константин и Елена", както и "Св. Богородица с младенеца", "Иисус Христос Вседържител", "Св. Иоан Кръстител" и други.
В най-стария пловдивски храм са се съхранили през вековете и други ценности на средновековната иконопис. Това е малката чудотворна икона собразитена Константини Елена. Изработена през XIV век, дълги години тя била реликва в семейството на ктитора Тодор Моравенов, който я подарил на храма след неговото обновяване в 1832 година. За чудотворното влияние на тази икона под тепетата се носят легенди. Стотици са онези, които разказват, че след молитва пред нея са се избавили я от коварна болест, я от друга беда.
"Преди две години дъщеря ми заболя от неизлечима болест. Предстоеше й операция, за успешния изход на която лекарите не даваха почти никаква надежда. Тогава влязох тук, запалих свещ и се молих горещо пред иконата в продължение на няколко часа. Докато бях в храма, дъщеря ми получила криза и се наложило да я оперират по спешност. В момента е жива и здрава, хвала на Бога и на проводниците му св. Константин и майка му Елена". Това разказва една от постоянните посетителки в църквата - г-жа Василева.
От XIV-XV в. са и старите олтарни икони,изложени в съседната на църквата Галерия на пловдивската иконопис. Завършилите през 90-а реставрационни работи, продължили цели 17 години, дадоха своя резултат. Така че днес "Св. св. Константин и Елена" е единственият пловдивски православен храм, чиято оригинална гръцка стенопис е изцяло запазена.
При разкопките под абсидата на църквата са разкрити антична правоъгълна кула, свързана с отбраната на източната крепостна порта Хисаркапия, и костница, съхраняваща костите на десетки поколения знатни пловдивчани. Днес те са погребани от източната външна страна на храма. Това съобщава надписът на мраморна плоча, поставена върху общия им гроб.
Зад високия дворен зид на църквата са разположени още строеният в началото на 18 в. Божигробски метох, където векове наред се е помещавало представителството на Светия град Ерусалим, сградата на клисарницата, високата 13 метра пететажна камбанария и преустроеното днес в Иконна галерия някогашно училище по вероучение.
В малкатацърковна библиотека са съхранени над 150 старинни богослужебни книги, някои на възраст повече от 120 години. Сред тях особено ценни са 24-те тома тълкувания на св. Иоан Златоуст.
Днес в най-старата твърдина на християнството под тепетата няма постоянно действащ свещеник. Обслужват я тримата духовници от църквата "Св. Марина", които изнасят богослужения само в петък и неделя. През останалото време ключодържец на храма е 85-годишният латернаджия Данчо Троев. От 25 години насам той е едновременно атракция за туристите и пазач на обителта. С гордост споменава, че председателят на "Св. св. Константин и Елена" отец Йордан му е поверил дори ключовете на църковната библиотека.
Въпреки липсата на постоянно духовно лице, църквата на равноапостолите Константин и Елена е най-посещаваният от български и чужди туристи православен храм в града. "Повечето идват от София и се отбиват на път за Бачковската обител", разказва служителка в църквата. И добавя, че засиленият интерес напоследък явно се дължал на факта, че няколко от столичните агенции са включили храма в обходните си маршрути. Най-големият процент сред чуждите посетители на църквата бил този на гърците, които я считали за част и от собствената си история.
© Илиян Атанасов
Вестник "Марица", Пловдив, 31 март 2004 година
|
|
|
|
