|
100 национални туристически обекта: Етнографски музей - Пловдив
|
|
|
|
|
|
Описание:
Идеята за създаване на етнографски музей датира от края на 1891 г. След четвърт век по предложение на Стою Шишков учител, изследовател, журналист и издател, местната администрация решава създаването на Окръжен музей, в който да се съберат материалите, характеризиращи миналото и настоящето на Пловдивски окръг в историческо, икономическо, художествено и битово отношение. Първи секретар и единствен служител на музея е Шишков, а годината е 1917. Следва период на събирателска работа, фотозаснимане, популяризаторска дейност. Към 1930 г. музейните ценности са над 500. През 1931- 32 г., въпреки аргументираната съпротива на Стою Шишков, от съображения за икономии администрацията прехвърля това скромно имущество към Народна библиотека и музей. През 1938 г. по инициатива на кмета на града Божидар Здравков е поставено второто начало на съвременния музей: най-представителната къща на възрожденския Пловдив Куюмджиевата е предопределена за Общинска къща-музей.
На 14 октомври 1943 г. новият дом на музея е открит за посещения като къща-експонат. През 1949 г. Общинската къща-музей се преименува в Народен Етнографски музей. През 1952 г. е наредена постоянна експозиция, обновена изцяло през 1962 г. Над 40-те хиляди предмети в неговите хранилища са разделени във фондовете: Селско стопанство, Занаяти, Тъкани и облекло, Мебели и интериор, Музикални инструменти и обреден реквизит, Произведения на изобразителното изкуство. Оформени са Фототека, Научен архив и Библиотека. В последните години екипът на Етнографски музей Пловдив работи по преструктурирането на експозицията с акцент върху градската култура област, в която е огромният потенциал на тази институция.
Селско стопанство
Фондът е комплектуван от инструменти и съдове (общо около 1000 инвентарни единици), използвани в стопанската дейност на населението в района от Родопите до Розовата долина и най-вече специфичните за областта винарство, тютюнопроизводство, оризарство, розоварство, градинарство и овцевъдство. Сред експонатите правят впечатление барутник от рог, датиран 1757 г., календарите-рабоши, дизиите от чанове, инвентар на карловска розоварна (1876 г.).
Фондът е представен в експозицията с две зали.
Занаяти
Фондът съдържа над 7 000 инвентарни единици - занаятчийски произведения и инструменти. Основните колекции са: медни съдове (една от най-богатите в страната, с образци от средата на ХVІІІ до края на ХІХ в.); керамика; ковано желязо; накити и църковна утвар; печати и знамена на занаятчийски организации.
Четири от залите на музея са отделени на занаятите: абаджийство; грънчарство; медникарство и железарство; златарство.
Тъкани и облекло
Със своите над 11 000 експонати това е най-големият фонд на музея. Тъканите са разпределени в два дяла: дребноформатни (пешкири, месали и малки покривки) и едроформатни (килими, черги, козяци, плъсти, покривки, китеници, халища, платове за дюшеци и юргани). Уникални са датираните килими от средата и края на ХІХ в.
Богата е сбирката и от традиционни носии и градски костюми не само от региона, а и от други краища на страната. Особено интересна е колекцията от бельо от края на ХІХ - началото на ХХ в.
В експозицията фондът заема две зали и салонът на втория етаж.
Мебели и интериор
Фондът включва над 800 експоната, които са датирани от началото на XIX до средата на XX век. Сред тях се отличават ценните колекции от изписани порцеланови чинии, газени лампи, чугунени и кахлени печки, гарнитури за мека мебел, писани ракли и сандъци.
Представителна част на фонда е разположена в три зали - гостна стая на заможно пловдивско семейство от края на XIX век, "Копривщенска" и "Родопска" стая. Стилни масички, столове, канапета и фотьойли в двата салона на музея допълват експозицията и внасят в нея разнообразие.
Музикални инструменти
Във фонда се съхраняват 5 400 експоната. Основните колекции са: грамофони и грамофонни плочи, кавали, мартеници, великденски яйца. Грамофоните, някои от които са от началото на ХХ в., заедно с плочите, пианата и латерните представят градската култура през отминалото столетие. Наред с тях фондът разполага и с разнообразни народни инструменти от региона - гайди, дудуци, кавали, гъдулки, окарини.
В музея се съхранява голяма част от личния архив на известния български музикант, диригент и музиколог - Ангел Букорещлиев, както и хармониумът на Найден Геров от началото на 60-те години на ХІХ век, първият клавишен инструмент доставен в Пловдив за светски нужди.
Фондът е представен в експозицията с една зала.
Произведения на изкуството
Произведенията на изобразителното изкуство в Етнографския музей наброяват над 100 ценни картини, икони, статуетки, пана, дърворезба, метална пластика. Сред авторите са художници като Симеон Велков, Коста Форев, Георги Божилов - Слона, Димитър Киров, Колю Витковски.
Със своите над 2000 инвентарни единици Фототеката притежава голям информационен потенциал за научни интерпретации и илюстрации на живота в Пловдив и Пловдивския край - портрети, облекло, архитектура, бит, празнична обредност и др. По-голямата част от снимките са черно-бели върху картон и датират от началото на ХХ век, а техни автори са най-известните фотографи на своето време К. Савов, Д. Коцев, А. Коларов, А.Томов и др.
Експозицията включва уникалното платно на Иван Мърквичка "Пазар в Пловдив" (1888 г.) - едно от първите, които отразяват всекидневния живот на българския град след Освобождението.
|
|
|
|
