|
100 национални туристически обекта - Белоградчишки скали и крепост
|
|
|
|
|
|
Описание:
Белоградчишките скали се простират на около 30 км дължина и 3 до 5 км ширина. Скалната верига започва от връх Ведерник (1124 м) със скалните групи край с.Граничак и с.Дъбравка (внушителният Борич) и завършва при с.Белотинци със скалната група Сто овце.
Най-величествените скали са около града: Мадоната, Конникът, Монасите, Ученичката, Дервишът, Лъвът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът. Друга голяма скална група е на 4 км от града, в района на пещерата Лепеница, където най-внушителната фигура е на Динозавъра. При с.Боровица са Боров камък и Пчелен камък, западно от местността Скоршин дол са Близнаците, Сбеговете, Еркюприите в местността Магаза, Момина скала - в местността Фалковец.
"Пред фантастичните видения на Белоградчишките скали, човешката фантазия е ограбена, абсолютно ограбена с всички свои капризи." А. Страшимиров
Образуване
В края на перма, преди около 230 млн.г., в резултат на херцинския тектоничен цикъл земите в района на Белоградчик са били високо издигната суша. Релефът бил силно разчленен. При тези условия вследствие на интензивното изветряне и всеобща тенденция към потъване на земната кора започва заравняване, като във вътрешноконтиненталните басейни се отлагат среднокъсови конгломерати. В такъв именно вътрешноконтинентален басейн са се образували и конгломератите край Белоградчик. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. През юрския период върху пясъчниците се наслоили по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагънал и останал на суша, като районът на Белоградчик попаднал в центъра на една голяма антиклинала. При това нагъване варовиците като по-пластични претърпели деформация, а среднокъсовите конгломерати в ядката на антиклиналата силно се напукали. Впоследствие започнала интензивна ерозия на най-високо издигнатите части. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушили и разкрили силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери.
Легенди
Причудливите форми на Белоградчишките скали, наподобяващи гигантски скулптурни ваяния, раждат през вековете многобройни легенди, която да обясни невероятната вкаменена хубост. Преди векове между скалите имало девически и мъжки манастир. Рано всяка сутрин манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Валентина, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата на сестра Валентина се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Валентина с римлянина Антонио. Любовта им дълго време останала скрита, дори когато влюбеният се качвал по въже в килията на Валентина. Но детският плач не могли да скрият. Валентина била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я анатемосат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, неподозиращ за жестоката присъда над неговата любима. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, имало и земетръс. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило - Конникът, Монасите, Валентина, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце. Други каменни композиции са Мечката, Дервишът и, Ученичката, тичаща по стръмнината, предпочела меча прегръдка пред опасността да бъде настигната от него. Сред скалите са библейските Адам и Ева, гордият Орел, Гъбите, Хайдут Велко, Момина скала.
Крепостта "Калето"
Между недостъпните и стръмни скали южно от града се издига Белоградчишката крепост - Калето. Тя е строена през вековете и носи отпечатъка на римляни, византийци, българи и турци. Използвана е естествената непристъпност на скалите, което улеснило строителите, издигнали само две стени от северозапад и югоизток. Другите два скални масива, обгърнали крепостта, са високи от 80 до 100 метра.
Тази древна твърдина е била изградена най-вероятно през ІІІ в., когато днешните български земи са в пределите на Римската империя. Римляните са използували при строежа естествената непристъпност на скалите, като издигнали само две стени от северозапад и югоизток. От другите две стени за преграда и днес служат два огромни скални масива, високи по 80 - 100 м. Крепостните зидове били здрави, с дебелина в основите 4-5 м и високи 12-15 м. Римската крепост била използвана не само за наблюдение и охрана на пътищата, но за предаване на съобщения чрез огън през нощта или дим през деня.
С образуването на Българската държава започва нов период в развитието на крепостта. По време на управлението на цар Иван Срацимир през ХІV в. старият кастел е доукрепен и разширен. На по-късен етап от своето съществуване през ХV - ХІХ в. Белоградчишката крепост запазва средновековния си български облик. По-късно турците извършват някои доукрепителни работи и нови градежи по крепостния зид. Преустройването на "Калето" за стрелково оръжие започнало през 1805 г. и на мястото на българските зъбообразни амбразури били направени 350-400 бойници за огнестрелно оръжие.
Укрепването на крепостта било предизвикано от желанието на турците да заздравят позициите си в тази част на империята. През 1850 г. крепостта изиграла негативна роля при разгрома на Белоградчишкото въстание. След разбиването на въстаниците в откритите боеве белоградчишките първенци били изведени рез един от тунелите на крепостта вън от нея и обезглавени. Днес близо до мястото на екзекуцията се издига паметник в памет на тези бойци. За последен път крепостта била използвана като фортификационно съоръжение по време на Сръбско-българската война през 1885 г.
Крепостта "Калето" е най-интересният и значителен паметник на културата, който е обявен за Паметник на културата с национално значение.
Крепостта се състой от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв.км. и едно отделно укрепление. На крепостните стени (височина 10 м) са изградени амбразури за пушки. Крепостта разполага с 15-16 оръдия. В нея са изградени казармени и складови помещения, арсенали, затвор, мелници за сол и жито, 4 водохранилища. Като военно съоръжение се използва за последен път през Сръбско - българската война през 1885г.
|
|
|
|
100 национални туристически обекта - Белоградчишки скали и крепост
|
Местонахождение:
|
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западна Стара планина, Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик на 52 км югозападно от град Видин, 182 км от София и 68 км от Монтана.
Географски координати:
43.623466, 22.676573
Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
|
|
Работно време:
|
9.00 - 18.00; без почивен ден
|
|
Печат:
|
Да
|
|
Възможност за нощувка:
|
На палатка до скалите. Между скалите има тучни и цветни полянки, където можете да разположите лагери си.
Туристическа спалня Белоградчик на ТД"Белоградчишки скали".
Комуникации: адрес: ПК 3900 – гр. Белоградчик, ул. В. Левски , № 1, тел: 07443/3285
Хотели и къщи за гости в Белоградчик и съседните населени места.
|
|
За контакти:
|
Туристически информационен център - гр. Белоградчик дава възможност на всички посетители и гости на града да използват безплатни услуги на добре обучен водач до туристическите забележителности в района.
тел. за контакти: +359 936 32 91
|
|
Маршрути:
|
Пещера "Магурата" на 25 км. от Белоградчик
На 19 километра от Белоградчик се намира Рабишкото езеро с идеални условия за сърф, плуване и риболов
Биосферният резерват "Чупрене" предлага чудесни условия за екотуризъм и лов на благородни елени, сръндаци и глигани
град Белоградчик
Природонаучният музей
Растителният и животинският свят в района е богати разнообразен. Срещат се редки и застрашени видове, включени в Червената книга на България (някои от тях единствено в този район на света:Български ерантис, Томасиниев минзухар, Тъмнопурпорна метличина, Сръбска рамонда).Широко представено е сем. Салепови (Орхидеи). Природо-научният музей разполага с над 3000експоната на
флората и фауната от СеверозападнаБългария.
От град Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали. Някои от тях са много подходящи за разходки с велосипед.
Астрономическата обсерватория
Астрономическата обсерватория на Института по Астрономия на Българската Академия на науките разполага с три телескопа - 60 cm Kasagren, 36.5 cm Celestrone and 15 cm Kasegren; компютър за обработка и съхранение на данните от електро фотометричните иследвания и CCD камерата. Луната, пръстена на Сатурн, спътниците на Юпитер, Венера, звезди, комети, галактики могат да бъдат изследвани. Организира се и ежегодно училище по астрономия с международно участие.
Художествената галерия
Картинната галерия разполага с над 180 платна - графика и живопис, част от тях рисувани на ежегодно провеждащите се в града и околностите му пленери по живопис. Сред тях са произведения на Майстора, Стоян Венев, Иван Христов, Йоан Левиев, Бахит Бапишев и др.
Исторически музей - Белоградчик
Историческият музей е уреден в Пановата къща. Строена е около 1810 г (образец на западнобългарската възрожденска архитектура). След реставрирането й през 1970 г. В нея е показана експозиция (8 000 експоната) отразяваща бита, поминъка и борбите на населението от този край през XVIII и XIX Век.
От град Белоградчик тръгват няколко пътеки, виещи се край Белоградчишките скали. Някои от тях са много подходящи за разходки с велосипед.
|
|
|
|
|
Галерия със снимки:
|
100 национални туристически обекта - галерия със снимки на Белоградчишки скали и крепост
|
|
|
|
|
|
