|
100 национални туристически обекта - пещера "Магурата"
|
|
|
|
|
|
Данни
Обща дължина: 2608м
Денивелация (- , +): 56м (-56м, 0м)
Надморска височина: 384 м
Площ: 28600 м2
Обем: 65535 м3
Описание:
Пещера "Магурата" се намира до село Рабиша, на около 25 км северозападно от Белоградчик. Най-близката жп гара е Димово - на 16 км.
Тя е от първите благоустроени пещери на територията на България с осветление, пътеки и обезопасителни съоръжения.
Някои наричат Магурата осмото чудо на света, а други твърдят, че влизайки в нея, човек попада в долното царство от приказките. И действително, когато се влезе в пещерата времето губи своя смисъл сред величествената красота на сътвореното от природата в продължение на 15 милиона години.
Магурата е една от най-големите български пещери.
Площта на пода се изчислява на над 28600 кв. м., а кубатурата - на над 65535 кубични м.
Пещерата има няколко входа, като най-големият, висок 2,80 м и широк 6 м, е в южния склон на могилата.
Изходът на пещерата води към Рабишкото езеро - единственото тектонско в страната с дълбочина до 40 метра.
Пещерата се състои от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения, разположени наляво.
Основните зали са: Галерията с рисунките, Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Залата на падналия бор, Тържествената зала, Тронната зала, Залата на тополата.
Някои от залите са с колосални размери, като на-голямата от тях е Триумфалната зала, дълга 128 м, широка 58 м, висока 28 м и обща площ 5 720 кв.м
Фантастични са образуванията в пещерата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някои от тях, освен с красота, поразяват и с размерите си
- "Големият сталактон" има височина над 20м. и диаметър на основата 4м.; "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери
- дължина над 11м. и диаметър в основата около 6м.
В една от залите на пещерата се произвежда единственото българско естествено шампанизирано вино, което се произвежда по класически френски метод Шампаноаз и
отлежава в естествени условия, идентични с тези, при които отлежава френското шампанско. Всяка бутилка е произведена ръчно и индивидуално. Виното отлежава в бутилките 3 години в пещера Магура, в естествени климатични условия - постоянна температура 12 градуса.
Първите следи от човешко присъствие в пещерата датират от преди 12 хиляди години.
В проучения културен пласт се разграничават няколко наслоени селища - останки от жилища, огнища, пещи, оръдия от камък, кости, метал, керамика.
Открити са кости на пещерна мечка, пещерна хиена, див кон, говедо, елен, сърна и др.
Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки. Изобразени са култови и ловни сцени; слънчевият годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите.
В една от нишите на Слънчевата зала са скрити по-различни от останалите скални рисунки, които поставят въпроси, които все още не са получили еднозначен отговор. Върху скалния склон са изрисувани няколко тела с крушовидна форма, със силно издължени ръце, дълги шии и ромбоидни глави. В горната част има кълбовидно тяло, наподобяващо летящ обект или звезда. Тези рисунки са от по-късен етап, защото са изобразени върху ловна сцена на мъж с лък, преследващ елен. Смисълът на изображението върху скалите може да се разшифрова, като се знае, че първобитните хора са рисували реално съществуващи неща. Една от най-смелите, но и най-трудно доказуемите хипотези е, че на обитателите на Магурата, които са нарисували необичайните същества, се е случило нещо и те са го отразили върху скалата. Възможно е те да са се срещнали с пришълци от космоса, които след това са обожествили. Поддръжниците на тази хипотеза обясняват, че на рисунката има ясно разграничение между земно и небесно, между зримо и незримо и че ясно се вижда, че тези същества са свързани с небесното.
Сред рисунките има още една доста любопитна група от няколко взаимно свързани сцени. На първата сцена има танцуваща двойка мъж и жена в характерни пози -
жената е по-голяма и вдигнати над главата ръце, а мъжът е схематичен и по-малък. Интересното е, че между тази сцена и съседната, на нивото на главите им е
нарисувана гъба, а на следващата сцена мъжът вече е в еротична поза, а на неговата глава и над жената има ореол.
Най-правдоподобното тълкуване е, че вероятно първобитните са използвали гъба с психотропно въздействие, от която са изпадали в транс.
Рисунките
Галерията с уникалните праисторически скални рисунки е в левия клон на пещерата, на 200 м от входа й. В тази част постоянната температура е
по-висока с 1 градус от температурата в останалати галерии и е 13 градуса. Там се събират колониите прилепи и подът е покрит с прилепно гуано (тор).
Първобитните хора, обитавали пещерата, са изрисували по стените 700 рисунки с култови и ловни сцени, най-старите от които са на възраст 7000 г. Рисунките са правени в различни периоди и древните са добавяли нови изображения между по-старите сцени там, където е имало място. Голяма част от рисунките са от времето на матриархата и жените са видимо по-големи, а мъжете са нарисувани схематично с чертички. В Слънчевата зала с голяма точност е изрисуван слънчев годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха. Календарният запис съдържа обозначения общо за 366 денонощия (което отговаря на една година по Григорианския календар). Той отбелязва зимното и лятното слънцестоене, пролетното и лятното равноденствие и др.
Обитателите
Археологическите проучвания започват през 1927 г. от учените Лазар Филков и Бърни Бончев продължават до 1996 г. Първите следи от човешки живот в пещерата са от преди 12 хил.години, но все още не са проучени всички културни пластове. В проучените пластове се разграничават няколко наслоени селища с останки от жилища, огнища, пещи, оръдия от камък и кости, керамични съдове. Намерени са около 40 черепа от пещерни мечки.
През I - IV в., когато районът е в пределите на Римската империя, пещерата вероятно е използвана за пренощуване на роби и се предполага, че те са извършвали жертвоприношения. Това де потвърждава от намерен в ниша в една от залите женски скелет без глава, на чиито ръце имало златни гривни с формата на две змии, взаимно захапали опашките си.
История на откриването:
Първото частично описание дължим на Маринов (1887). Данни за пещерата като археологичен обект публикува F.Birkner през 1916г.
През 1927г д-р Б.Бончев, турист от Видин, публикува книжка, подробно описваща пещерата.
През 1927г В.Миков прави археологически разкопки. През 1928г. Р.Попов съобщава за пещерните рисунки, общо над 700, които привличат вниманието на български и чуждестранни учени до днес.
Те за разновременни, като най-ранните от тях са отнесени към епипалеолита и неолита, преобладаващата част от късния енеолит-начало на ранно-бронзовата епоха.
Това е най-голямото находище на праисторическа монохромна наскална живопис в Европа. Първо детайлно спелеоложко проучване през 1948г от Научно-изследователската пещерна бригада "Т.Павлов".
Редовни археологически разкопки в периода 1971-75г. Обитавана от началото на бронзовата епоха до ранно-желязната епоха. През 1974г използвана за санаториум за лечение на астматично болни.
Двуетапно комплексно спелеоложко изследване през 1975г. Съвременно изследване на скалната живопис 1988-93г. Сред рисунките в зала Светилище са идентифицирани и дешифрирани записи на праисторически годишен слънчев календар.
Пещерата е отворена за туристически посещения на 02/07/1961г с маршрут от 1400м.
По-късно в първото западно разклонение е изградена едноименната винарска изба.
|
|
|
|
