|
100 национални туристически обекта: Храм-паметник "Рождество Христово" - град Шипка
|
|
|
|
|
|
Описание:
„Този храм ще свидетелства за един свещен акт, извършен от руския народ, и ще наумява за един свещен дълг, който българският народ прие.“
Из словото на митрополит Методи Кусев на освещаването на 15 септември 1902 г.
Рядкост е туристите, прекосяващи Розовата долина, да не са изкушени да свият на север, по пътя от Казанлък за Габрово, примамени от сияещите позлатени куполи на храм-паметника „Рождество Христово“ или от сладкогласния звън на неговите 17 камбани. Възправен величествено край гр. Шипка в южното подножие на Стара планина, той е една от най-свидните светини за българския народ. Истински пантеон на безсмъртието, съхранил спомена за саможертвения подвиг на руските воини и българските опълченци, загинали за освобождението на България в Руско-турската война (1877–1878). Както отбелязва директорът на Националния парк музей „Шипка-Бузлуджа“ Данчо Данчев: „В историята ни няма друго събитие, което да ни обединява като народ тъй неотразимо и да ни свързва така здраво със земята и небето на отечеството, с неговото минало и настояще, с кръвта на героите и духа на свободата, както епопеята на Шипка.“
В храма – с молитвен трепет и преклонение
Често съм опитвала да си обясня причините за спонтанното вълнение, възхита и захлас, които заковават човека, застанал в подножието на храма, за респекта и молитвения трепет, обземащи сетивата му, когато пристъпи неговия праг. И си мисля, че този невероятен ефект е заложен както в уникалната архитектура на храма, проектиран с талант и вдъхновение от арх. Антоний Томишко, така и във впечатляващо оформения му интериор. Безспорна заслуга за това имат и непосредствените строители на храма - арх. Александър Померанцев, който проектира в детайли невероятните керамични фризове и арки на външната облицовка и великолепния иконостас, изработен в ателиетата на петербургския архитект А. Ю. Ягн, ръководителят на строежа арх. А. Н. Смирнов, руските и българските майстори зидари и дърводелци, италианските каменоделци, художниците, зографисали стенописите...
Импозантният храм – безспорен шедьовър на архитектурно-строителното изкуство – е построен в стила на руските църкви от XVII в. Църквата има пет купола – четири странични, високи 33 м, и централен с височина 42 м (включително с кръстовете над тях) – изпълнени в традиционната за руското строителство форма на луковица и позлатени. Северната и южната фасада на храма представляват открити галерии, оформени с красиви аркади. В четирите краища на галериите се издигат многостенни пирамидални шатри, завършващи също с позлатени луковици с кръст. Централният вход към храма е от западната фасада, където се извисява доминираща в цялата композиция величествена кула-камбанария с височина 45 м. Богато украсена многостенна островърха пирамида, завършваща с позлатена луковица и кръст, камбанарията стъпва върху четири арки, вписани в квадратен план с размери 8/8 м.
Храмът има 17 камбани, украсени с много орнаменти, надписи и релефни изображения. Най-голямата тежи 11 643 кг, а всичките заедно - над 20 тона! Над куполите се извисяват 10 метални кръста, обковани с мед и позлатени. Най-високият е 4,5 м. Фасадите са декорирани с полихромна керамична украса. Многоцветният колорит, белокаменните детайли на фона на червени тухлени стени, релефните фризове, изобразяващи стилизирани растения и птици, придават на храма филигранна ажурност и лекота. Отдалеч той прилича на приказен замък.
Вътрешната украса не отстъпва на външната по пищност и мощно естетическо въздействие. Впечатляващ е монументалният главен иконостас, резбован от липово дърво. Иконите върху него – 83 на брой – са изваяни от изсушено кипарисово дърво и са дело на светогорски монаси от руския манастир „Свети Пантелеймон“ в Атон.След окончателното му завършване иконостасът е изцяло позлатен. По време на освещаването на църквата са получени в дарение още 15 икони от светогорските монаси, около 25 руски икони, църковна утвар, старинни религиозни книги и много други ценности.
Стенописите в църквата са правени на два етапа. Започнати са през 1902 г. от руския художник проф.П.Мясоедов, автор на класическата композиция „Христос Пантократор“ от централния купол, и от проф. Антон Митов. Делото им е продължено и завършено едва в периода 1957–59 г. от колектив с ръководител художникът иконописец Николай Ростовцев. Освен библейските сцени, изписани в централната част на храма, на южната и северната стена са изобразени руски и български исторически личности, канонизирани от православната църква. Сред тях са и братята Кирил и Методий.
Пантеонът
Предвид предназначението на храма – да бъде паметник на героите от Шипченската епопея – под основното ниво на черквата е изградена крипта. По-късно тук е поставен иконостас, а в двете странични галерии са изградени 17 каменни саркофага, в които са положени костите на загиналите в сраженията при Шипка. В храма и в страничните галерии са монтирани 34 мраморни мемориални плочи, на които със златни букви са изсечени имената на воинските части и принесените жертви – 18 491 души. Специално място е отделено на Българското опълчение – на четири плочи, монтирани на западната стена, са записани 451 имена на загиналите опълченци.
На кого дължим тази уникална светиня?
Нека се върнем 127 години назад. Руско-турската война е приключила. Бойните полета са осеяни с братски могили и безкръстни гробове. Хиляди руски семейства са осиротели – техните бащи, мъже, синове са загинали далеч от родината си в кървавите битки за свободата на България, както и от адските студове на зимата 1877–78 г., от епидемии, глад и болести. Руският народ е дълбоко покъртен от героичната саможертва на своите чеда. Сред кръга от видни личности, симпатизиращи на българската освободителна кауза и взели непосредствено участие във войната, се ражда идеята да се изгради храм-паметник на загиналите за вярата, за царя и за българската свобода герои. Майката на ген.Скобелев – Олга Николаевна Скобелева, бившият руски посланик в Цариград граф Игнатиев, неговата съпруга и още няколко лица се обръщат с призив към целия руски народ да даде лептата си за изграждането на бъдещия храм. На 5 септември 1879 г. Царят Освободител император Александър II издава височайше разрешение да започне кампания за набиране на средства и сам дарява икона, ризница и хиляда рубли. На 25 април 1880 г. излиза и височайшето му разрешение за учредяването на „Комитет за построяването на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечно поменуване на воините, паднали във войната 1877–78 г.“
По въпроса за мястото, на което да се изгради храмът, разногласия няма. Военните историци вече са оценили по достойнство значението на руската освободителна мисия, както и решаващата роля на епичната защита на Шипченския проход и победата при Шипка-Шейново за успешния изход на войната. Тъй като избраният терен се намира в пределите на все още автономната от Турция област Източна Румелия, се налага да се издейства специално султанско ираде (указ), получено през април 1883 г.
На 22 януари 1881 г. по предложение на граф Игнатиев комитетът решава храмът да носи името „Рождество Христово“, тъй като последната голяма битка на руските войски с турските става именно в дните на този празник. В касата на комитета се събират повече от 300 хил. рубли и много дарения. Обявеният конкурс приключва с присъждане първа премия на акад. Томишко. Подготовката за построяването на храма по неговия проект започва през 1885 г., но същинският му градеж продължава след почти 10-годишно прекъсване, когато се възстановяват дипломатическите отношения с Русия, накърнени след преврата в България от 9 август 1886 г. и отстраняването на княз Александър Батенберг. Строителните работи продължават 6години.
Храмът е завършен през лятото на 1902 г. Официалното му освещаване става от 15 до 19 септември и съвпада с 25-годишнината на Шипченската епопея. Правителството на управляващата прогресивно-либерална партия, която идва на власт с амбицията да върне доверието на Русия към българската държава и да осигури нейната помощ при осъществяването на Санстефанския мирен договор, го превръща в пищно всенародно тържество с мащабно руско присъствие. От българска страна участва княз Фердинанд, а руската делегация е оглавена от личния представител на император Николай II – великия княз Николай Николаевич-младши.
Така българският и руският народ се сдобиват с един величав символ, който свързва за векове с братски чувства и признателност двата народа...
Храмът е владение на руската държава, която с протокол от 23 юли 1934 г. го дарява на българския народ. С решение № 1034 от декември 2004 г. на Министерския съвет е прехвърлен в собственост на Българската православна църква под управлението на Старозагорската епархия.
И днес туристическият поток не секва
След създаването на архитектурно-историческия резерват „Шипка-Бузлуджа“ през 1964 г., в който влиза и храм-паметникът „Рождество Христово“, мемориалният комплекс се посещава от стотици хиляди български и чуждестранни туристи годишно – статистическите данни сочат числото 800 000.
И в наши дни по посещаемост този комплекс продължава да бъде без конкуренция. Наблюдава се и устойчива тенденция към нарастване броя на туристите от западноевропейските страни.
Привличат мемориалната му същност, свързана със съдбовни исторически събития за България, и неговата даденост като творение на източната християнска култура, архитектурният стил, изяществото на детайлите, изискаността на стенописите, както и живописната природа наоколо – особено лете. За българите и гостите от Русия тези места са и обект на дълбоко преклонение и респект към героичната историческа истина, предавани от поколение на поколение. Мнозина идват, за да се поклонят пред праха на свои близки, загинали в епичните битки.
Обслужването на туристическия поток е организирано съобразно интересите на посетителите. Те могат да получат допълнителни сведения за видни деятели от времето на историческите събития, за важни моменти от построяването на храма, за културно-историческите ценности и уникати, които се съхраняват в него и др. Особено силно е въздействието на мелодичния камбанен звън, църковното богослужение, по време на което - в съответствие с каноните на източноправославния ритуал – се възнасят към престола на Всевишния молитви за упокоение душите на падналите. Благоприятно е и разположението на храм-паметника. Той се намира на 12 км северно от гр. Казанлък, в близост до южния вход на Шипченския проход, през който минава най-краткият и удобен път от Южна за Северна България. Тук се пресичат и традиционните пешеходни маршрути по Стара планина.
Значителни по притегателната си сила са и останалите паметници от историко-архитектурния резерват и особено Паметникът на свободата на връх Шипка, разкопките от праисторически епохи, от античността, средновековието и Възраждането, някои от които имат световно значение. По-забележителни са праисторическото селище западно от Казанлък, прочутата тракийска гробница, крепостта на средновековния град Крън. След откритите от проф. Георги Китов през 2004 г. безценни съкровища в могилите гробници в този район, реална е перспективата той да се превърне в притегателен атрактивен обект както за учени, историци, археолози, така и за стотици хиляди хора, любители на пътешествията и емоцията от новото познание. Гостолюбивите българи от гр. Шипка и околните селища са готови за това предизвикателство. Горди, че са потомци на славни и героични предци, те очакват любопитството, признанието и преклонението на света пред българските светини...
|
|
|
|
