|
100 национални туристически обекта - Археологически институт с музей при БАН град София
|
|
|
|
|
|
Описание:
Археологическият институт с музей при БАН работи върху цялостното изследване на материалната и духовната култура на племената и народите, населявали днешните български земи от най-дълбока древност до ХVІІІ в. АИМ-БАН е национален център и координатор на всички теренни археологически проучвания на територията на България и осъществява научен и методически контрол над тях. Археологическият музей е най-големият в България и със своите експозиции е един от най-важните центрове в страната за популяризиране миналото на днешните български земи. Със своя научен и музеен потенциал АИМ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция за археология в Югоизточна Европа. В настоящия си вид АИМ-БАН функционира от 1949 г. и се явява продължител на дейността и правоприемник на Отдела за ценности към създадената през 1878-1879 г. библиотека в София, преобразуван в 1892 г. в Народен музей, и Българския археологически институт, образуван през 1921 г. като първи научен институт в България.
Зала Праистория
Праисторическата експозиция заема долния етаж на северното крило в музейната сграда. В хронологическо отношение експозицията обхваща старокаменна (палеолит), новокаменна (неолит), каменномедна (халколит), ранна и средна бронзова епоха (1 600 000 г.-1 600 г. пр. Хр.). В историческо отношение това е най-дългият период от живота на човечеството - от появата на човека до първите писмени сведения за населението по днешните български земи.
Специално място в експозицията заемат няколко големи епонимни поселищни колекции – от пещерите Козарника, Белоградчишко и Темната дупка, Луковитско; от селищните могили Караново и Езеро, Новозагорско. Находките от тези праисторически обекти покриват в хронологическо отношение голяма част от периодизацията, застъпена в праисторическата изложба. Важно място в експозицията заемат и поселищните колекции също от епонимни селища, изиграли съществена роля в изграждане на праисторическата периодизация - раннонеолитното селище Чавдар, Пирдопско, раннохалколитното селище Салманово, Шуменско, къснохалколитните селища Коджадермен, Шуменско и Криводол, Врачанско. Експонирането на материали от различни райони на България дава възможност да се очертаят характерните локални типологически белези на праисторическите култури и етнокултурни райони през неолита и халколита в различни зони на България.
Зала Трезор
Гръбнак на експозицията в зала Трезор са три световно известни съкровища: златните съдове и дискове от Вълчитрън, Плевенско; сребърните гарнитури за конска амуниция от Луковит, Ловешко; златните накити и сребърните съдове и монети от Николаево, Плевенско; те принадлежат на три различни периоди от историята на Тракия: къснобронзова/ранножелязна, ранноелинистическа и римска епоха. Съкровищата са представени в хронологически ред, като всяко от тях изпълнява функция на централно ядро в разказа за богатствата и за художествените постижения на траките в отделните исторически периоди.
В тази част от експозицията се излагат за първи път и най-новите находки от района на Казанлък: целия инвентар от могила Светица, с уникалната златна погребална маска, както и главата от бронзова статуя от могила Голяма Косматка в Шипка. Това са уникални и изключително красиви експонати !
Централна зала
На двата етажа на Централната зала на Музея са изложени колекции паметници, датиращи от къснобронзовата епоха до късното средновековие. Те илюстрират основните периоди на историята на широк район на Югоизточна Европа. Там са подчертани най-значителните и характерни аспекти на големите култури, които са се срещали и сливали в тези земи: тракийска, елинска, римска, византийска, българска, отоманска. На партера колекциите са изложени в четири отделни сектори, отнасящи се до периодите края на ІІ хил.-І хил. пр. Хр., І-ІV в., V-VІІ в., VІІІ-ІХ в. Разглеждат се в хронологическа последователност по една ходова линия, която води от северния ъгъл на залата в посока запад-юг и, от юг, през централното подкуполно пространство в посока североизток и югоизток, до монументалното стълбище.
Колекциите на Музея позволяват да се представят могилните некрополи на траките. Инвентар от гробове от различни области на Тракия, съпоставени помежду си, от една страна подчертава общите корени на отделните племена, отразени в еднакви погребални обичаи и вярата в безсмъртието, а от друга, изтъкват различните посоки и нива на отваряне на земите на север и на юг от Хемус, за външните влияния - скитско, елинско, източно, македонско и келтско, отразени в изкуството и в бита. Гробен инвентар и/или отделни паметници от некрополи подчертават едни от най-характерните аспекти на тракийското общество, като привличат вниманието върху определени теми: символите на обществения висок статус, оръжията, сервизите за угощение, украшенията за конска амуниция. Плочата с надпис от Кьолмен, Шуменско, откритията от Старосел, Пловдивско и от Мезек, Хасковско и находките от язовир Копринка, Старозагорско, поставят проблемите за езика, гробната архитектура и града в Тракия.
Зала Средновековие
Пристъпвайки прага на Централната зала на Музея и впечатлен от богатството и разнообразието на паметници от античността в нея, погледът на посетителя е прикован от великолепното копие на Мадарския конник, показано в арката над централното стълбище към галерията, обикаляща залата. Това е единственото копие, изложено в Музея, но за българите то има особено значение. Снето още в началото на ХХ в., в него е запазено тогавашното състояние на този единствен в историята на европейската култура паметник, паметник на българската държавност и на раждането и утвърждаването на средновековна България. За да пристъпи към него посетителят преминава през алея, подобна на тържествената алея на първата ни столица Плиска. Тя е оформена от колони, чиито надписи говорят за войни, завоевания, мирни договори и забележителни строежи в люлката на българската държавност. Това е каменната летопис на България от ІХ в.
Сред стенописите от Мелник e входът към зала Средновековие, залата, в която най-пълно и най-системно може да бъде разбрана същността и цялостния дух на българското средновековие. Залата, в която наред с обичайното, ежедневното от живота на българина, се срещаме и с безспорни шедьоври на творческия живот през средновековието. Поставено на историческа основа, това най-ново представяне на паметниците, целщ чрез специфичното си пространствено оформление да създаде различна по дух атмосфера, среда, в която да оживее многоликия живот на българина със всички прояви на обичайния му бит и възвишеният духовен мир, пропит с християнска извисеност, в създадените от него великолепни творби, посветени на Бога. Архитектурата на залата допринася за създаването на тази атмосфера.
|
|
|
|
