|
100 национални туристически обекта: Архитектурно-исторически резерват - археологически музей Несебър
|
|
|
|
|
|
Описание:
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Разположеният върху малък скалист полуостров Несебър е един от най-живописните градове по българското Черноморие, а хилядолетната му история и многобройните му паметници го правят изключително ценен за българската и европейската наука и култура. Градът е основан от траките в края на II-то хил.пр.Хр. В края на VI в.пр.Хр. гръцки колонисти го превръщат в гръцки полис /град-държава/, Рим го включва в своята империя в Iв.пр.Хр.,а в IV век Несебър е в границите на Византия. Завладян от българите в 812 г., Несебър достига своя разцвет през XIII - XIV век. Попада под властта на османските турци заедно със столицата на Византия - Константинопол през 1453 г. През 1878 г. посреща освободителните руски войски.
Археологическите проучвания на несебърския полуостров и неговата акватория през последните четири десетилетия разкриха богати колекции от значими паметници на културата, илюстриращи историята на антична Месамбрия и средновековен Несебър. Голяма част от тях са експонати в новия Археологически музей на Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали.
ПЪРВА ЗАЛА - МЕСАМБРИЯ И ТРАКИТЕ
Във фоайето е изложена дипломата на ЮНЕСКО, документираща вписването през 1983 г. на старата част на град Несебър в листата на световното културно наследство.
Името на града е звучало различно на езиците на неговото население. Траки и гърци са го произнасяли Месамбрия. Гръцкият географ Страбон пише: "Следва Месамбрия, колония на мегарците, по рано наричана Мелсамбрия, т.е. "град на Мелса", понеже основателят и се нарича Мелса, а пък на тракийски "брия" означава град. Римляните и византийците наричат града Месемврия, но помнят нейния основател. Върху надгробната плоча на римлянката Юлия четем:... Месамбрия е моята родина от "Мелса" и "брия"... Българските му обитатели през среднове-ковието оставят името Несебър.
В акваторията на двете градски пристанища са открити голям брой каменни котви от XII - IX в.пр. Хр., доказващи активно мореплаване на местните жители през тази ранна епоха Най-многобройните останки от бита на древните траки са сивочерните керамични съдове с врязани и релефни орнаменти от IX - VI в.пр.Хр.
В Месамбрия е открит един изключително важен надписдекрет в чест на тракийския вожд Садала, от III в.пр.Хр. Този паметник дава богата информация за взаимоотношенията на гръцкия полис със съседните траки. Експонираното сребърно съкровище от монети - тетрадрахми, в които преобладават тракийските имитации, допълва сведенията за ролята на местното тракийско население в политическия иикономически живот на града през 11-1 в. пр. Хр.
ВТОРА ЗАЛА - ПОНТИЙСКИЯТ ПОЛИС МЕСАМБРИЯ
След колонизацията на полуострова от заселници от град Мегара и нейните колонии Бизантион и Калхедон в края на VI в.пр.Хр., Месамбрия Понтика става полис от гръцки тип, тясно свързан с бита и културата на народите населяващи крайбрежието на Средиземно, Мраморно и Черно море. Широките търговски връзки, духовния и културен живот и разцвета на художествените занаяти в този малък град на тракийското крайбрежие богато са илюстрирани с многобройни паметници от VI - II в.пр.Хр.
Месамбрия се е управлявала от съвет избиран от народно събрание. Техните решения -декрети, издълбани върху мрамор са били поставяни в главния храм на града - храма на бог Аполон. В Месамбрия са открити голям брой почетни декрети - в чест на изтъкнати личности и техните благородни дела: на учителя от Калатис, на лекаря Главкий, на жрицата на богиня Деметра и др.
Уникални паметници, документиращи административния живот на Месамбрия през II в.пр.Хр. са мраморните оброчни плочи открити в подножието на храма на Зевс. Върху релефните полета на тези скулптурни паметници са изобразени градските магистрати по вриме на тържествена церемония в чест на Мелса, на хероя Созополис и т.н.
Месамбрийските склуптори са оставили много произведения на надгробната и култова пластика.
Върху надгробните плочи са изобразени сцени от живота на месамбрийци : Матрои, жена на Тюндарих, Каликрита дъщеря на Хипарх, Менис син на Атанайон, тан-цуващата Агазиклея дъщеря на Ной и др. В некропола на Месам-брия са открити четири изклю-чително редки бронзови съда т.н. хидрии. Експонираните три хидрии, използвани за погребални урни, са украсени под вертикалните си дръжки с по една апликация със сюжет от гръцката митология. Домовете си месамбрийци се украсявали със статуетки от печена глина т.н. теракоти: на божества, елегантни дами, грациозни момичета. Голяма част от тях са внасяни, а откритите калъпи свидетелстват и за местно производство.
Богат и разнообразен е религиозния живот на месамбрийци. Интерес представлява откритата част от колосалната статуя на бог Аполон, торсът от статуята на бог Херакъл, великолепната статуя на богинята на щастието Тюхе - IV в.пр.Хр. и др. В Несебър е открита и експонирана най-богатата колекция от керамична архитектурна украса от елинистически къщи: сими, антификси, фронтални керемиди с пластична украса.
Между погребалните дарове в гробниците на Месамбрия се срещат изящно из-работени златни накити: аграфи, обици, пръстени, огърлици, част от които са произведени в местни ювелирни ателиета. Месамбрия като самостоятелен полис сече монети още от V в.пр.Хр. Открити са монети от злато, сребро и бронз от няколко основни типа. Върху лицевата страна на най-разпространените монети е представен знака на Месамбрия - коринтски шлем с грива, а на обратната страна - колело със спици и началните букви на името на града МЕСА. Най-добра представа за търговските връзки на Месамбрия през VI - II в.пр.Хр. дава вносната керамика : чернофирнисови кантароси, киликси. аскоси, лампи, релефни купички т.н."мегарски чаши", а също така и големият брой амфори и амфорни печати, открити на сушата и в акваторията на полуострова.
ТРЕТА ЗАЛА - МЕСЕМВРИЯ В ПРЕДЕЛИТЕ НА РИМ, ВИЗАНТИЯ И БЪЛГАРИЯ
През епохата на римското владичество Месемврия продължава да търгува, да сече монети, да развива местните занаяти. От това време са керамичните съдове покрити с червен лак, мраморните надгробни плочи и оброчните релефи на Херкулес и тракийския конник. Интересен паметник е мраморният пиедестал за бронзова статуя на император Клавдий /41-54 г./, поставена от Гней, който е бил гимназиарх на града.
След разделянето на Римската империя през 395 г. Месемврия остава в границите на източната и част. Ролята на града значително нараства като стратегическо, икономическо и духовно средище тясно свързано с византийската столица Константинопол. Строят се масивни укрепителни съоръжения и просторни християнски базилики. Тухли с печати, носещи имената на Константин и Юстиниан, са от столичните тухларници на Византия. Мраморните бази, колони, ка-пители от различни типове, части от олтарни прегради и други елементи от вътрешната пластична украса на сградите са работени и внесени от остров Проконисос в Мраморно море.
Създаването на Бъл-гарската държава през VII век, превръща Месемврия във важна крепост на Византия срещу новата и съседка. Едва през 812 г. градът е превзет от българския хан Крум и включен в пределите на Първата българска държава. Керамичните съдове със сив цвят на глината са материалните следи останали от първите български жители на полуострова.
Колекцията от амфори и белоглинени глазирани съдове експонирани в залата свидетелстват за непрекъснатите търговски връзки на Несебър с Константинопол и други търговски центрове през IX - XII в. При управлението на българските царе Иван Асен II, Тодор Светослав и особено при Иван Александър, Несебър достига своя голям разцвет. Великолепните образци на средновековните църкви и богатия археологически материал са ярка илюстрация на благосъстоянието и културния възход на средновековния Несебър през XIII - XIV век. Голям размах са получили художествените занаяти. В града и неговата околност са работили скулптори, зографи, грънчари. Произведения на несебърските скулптурни ателиета са архитектурните елементи с пластична украса, използвани при външното и вътрешно оформление на храмовете. През последното столетие от съществуването на Византийската империя в Несебър живеят представители на известни императорски фамилии. От този период е надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, починала през 1441 г.
ЧЕТВЪРТА ЗАЛА - ИКОНИ
В залата е представена колекция от несебърски икони - великолепни образци на иконописно изкуство от XIII до XIX век. Те са украсявали иконостасите на многобройните несебърски църкви. От царския ред на иконостаса са иконите: Св. Богородица с различни епитети /Милостива. Закрилница и др./. Св.Димитър, Св.Елефтерий, Христос Пантократор. Христос - Велик архиерей. От празничния ред на иконстаса са иконите: Рождество Богородично. Рождество Христово. Възнесение и др.светци и пророци. Представени са още: царски двери, епископски трон. певник и друга църковна мебел, както и посребрени обкови на икони.
ЦЪРКВА СВЕТИ СТЕФАН
Църквата “Св. Стефан” или т.н. “Нова Митрополия” е изградена в периода ХІ-ХІІІ век. В ХVІ век тя е удължена на запад, а в ХVІІІ век е добавен притвор. По план църквата представлява трикорабна базилика. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Църквата е построена от каменни блокове и тухли. При строителството й са преутребени множество архитектурни елементи корнизи, капители, релефи от разрушени по-рано християнски сгради.
Първоначално църква с името на Свети Стефан се е намирала на носа на несебърския полуостров, но след като пропада в морето, то “Новата Митрополия”, имаща дотогава за патрон Пресветата Богородица, става приемник на името на Светеца. Църквата “Св. Стефан” се явява като един от редките паметници в нашата страна с добре запазени стенописи от ХVІ ХVІІІ в.
Датата на изписването е отбелязана в ктиторски надпис, над южната врата на наоса 1599 година. Църквата е била посветена на Богородица. Тематически всички сцени в църквата са свързани със Светата майка, която осъществява връзката между човека и Христос. Идеята за застъпничеството на Богородица за човека пред Христос е показана в многобройните сцени от цикъла “Чудесата на Христос” рисувани предимно в централния кораб.
Изобразени са над 1000 фигури в 258 композиции: “Богородица с Христос Младенец на трон”, химна на Богородица “За теб се радва..”, “Успение Богородично”, “Въведение Богородично в храма”. Сцените от чудесата на Христос са дадени в цяла поредица според евангелските легенди: Христос изцерява душевно и физически болните, възкресява мъртвите, укротява бурята в морето, спомага за богатия улов на риба и други. Много са лечебните сюжети, което се обяснява с прочутите лековити свойства на несебърския плаж. Представени са доста житейски сцени на светците Йоан Богослов, Йоан Кръстител и др.
Богородица с младенеца на трон, стенопис в апсидата. Особеностите на стила на изобразяване позволяват да се разграничи ръката на трима майстори двама, които са работили в източната част на наоса и трети в западната.
В началото на ХVІІІ век на източната стена на притвора е нарисувана сцената “Страшния съд” в традиционна за времето си иконография. В църквата са запазени оригинален по стил, рисуван иконостаас от края на ХVІ в. един от най ранните запазени у нас дървени иконостаси и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век. Благодарение на съхранения си архитектурен облик, иконостаса и преди всичко на високохудожествените си стенописи, църквата “Св. Стефан” се явява един от най значителните паметници на българското културно наследство.
ЦЪРКВА СВЕТИ СПАС
Църквата е едноабсидна сграда с дължина 11,70 м и ширина 5,70 м. Източната фасада е била наполовина вкопана в земята. Строена е през 1609 г.
Над южната врата стои възпоменателен надпис, който гласи: “През архийерействуването на всесветия митрополит на пресветата митрополия Месемврия господин Киприян и през свещенослужителството на пренабожния всред свещениците господин Агапий, свещенник и сакеларий, бе изписан този божествен храм на пресветата господарка наша, Богородица и вседева Мария, наречена на името на Възнесение, чрез разходите на ….. преблагороден началник господин Теодокий Кападука за полза и душевно спасение на собствената му душа и за утешение на благочестивите и христолюбиви спомагателни мъже и жени... 1609.” Вътре стените са покрити почти изцяло със стенописи. В абсидата е изписана сцената: “Богородица ширшая небес с Младенеца”.
На южната стена са разположени следните композиции: “Кръщение Христово”, “Преображение”, “Възкресение Лазарово”, “Влизане в Йерусалим”, “Измиване на краката”. Под този пояс са изобразени цели фигури на светци: Св. Спиридон, Св. Иван Кръстител, Св.Св. Константин и Елена, Христос Емануил, Св. Анастасия, Св. Екатерина, Св. Матрона и Св. Марина.
На северната страна композициите и фигуралните изображения също са в два пояса. От горния ред са запазени сцените: Възкресение, Неверния Тома, Възнесение, Слизане на Светия Дух, Успение Богородично, Рождество Богородично, Въведение Богородично, Св. Яким и Св. Антон. В долния пояс са изписани фигури на светци: Св. Якоб, Св. Мина, Св. Евстатий, Св. Нестор, Св. Артемий, Св. Прокопий, Св. Теодор Тирон, Св. Теодор Стратилат, Архангел Михаил.
В пода на църквата дълги години се е съхранявала надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина. Надписът върху нея гласи: “Упокои се рабиня божия Матаиса Кантакузина Палеологина в година 1441, месец ноември, индикт V”. Принцесата е била погребана в Старата митрополия. Надгробната плоча е била преместена в църквата “Св. Спас” от архиепископа от страх турците да не я използват за строеж. Сега плочата е експонирана в археологическия музей.
Макар и без архитектурни достойнства, но с добре запазените си и реставрирани стенописи, църквата “Св. Спас” е ярък представител на работещите по това време в Несебър живописни ателиета.
|
|
|
|
