|
100 национални туристически обекта - Пантеон на Георги Стойков Раковски и музей на котленските възрожденци град Котел
|
|
|
|
|
|
Описание:
В тематични зали експозицията отразява историята на Котел през Възраждането и живота и дейността на известни възрожденски личности, родени в Котел – епископ Софроний Врачански, архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели, доктор Петър Берон, капитан Георги Мамарчев, Георги Стойков Раковски.
Чрез възстановка на взаимно училище /катедра със затвор за наказания, пясъчни чинове, дивити и панакиди, наградни и наказателни кавалерии/,е пресъздадена атмосферата на учебния процес от първата половина на ХІХ век. В мемориалната пантеонна част са положени костните останки на Георги Раковски.
Поклон пред:
ЕПИСКОП СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ /1739,Котел-1813,Букурещ/ - величава фигура в преддверието на българското Възраждане, народен будител. През 1765 г. пръв преписва Паисиевата "История Славяноболгарская". Поставя новобългарските книжовни начала - издава първата печатна книга в новобългарската литература "Кириакодромион, сиреч Неделник"/1806 г./ Изпод перото му излиза първото автобиографично произведение "Житие и страдания грешнаго Софрония"; оставя свой автопортрет. Книжовникът-калиграф преписва множество църковно-служебни книги. Софроний е канонизиран от Българската православна църква. Посвещава живота си на пробуждането на народната съвест.
НЕОФИТ ХИЛЕНДАРСКИ-БОЗВЕЛИ /1785,Котел-1848, Атон/ - вдъхновен основоположник, организатор и ръководител на борбата за независима Българска православна църква, автор на емоционално-огненото произведение "Плач Бедная Мати Болгарии". Архимандрит Неофит отправя Прошение до Високата порта за признаване правото на българите на самостоятелна църква и българско училище. Просвещенец и книжовник, оставя диря със "Славянско детеводство", "Разговор с един бесарабски българин", "Кратка Свещена история" и др. Непокорният монах умира заточен в Хилендарския манастир с мисълта за духовната свобода на българите.
Д-Р ПЕТЪР БЕРОН /1799,Котел-1871 Драйова/ - медик по образование, учен-енциклопедист с европейско измерение: философ, астроном, химик, физик, полиглот. Ненадминатият възрожденски просветител и родолюбец е назован "патриарх на мъдростта".
Основоположник на новобългарската просвета: автор на "Буквар с различни поучения...", т. нар. "Рибен буквар" /1824 г./ - първия учебник със светски характер и научни познания, чрез който утвърждава говоримия роден език в обучението и препоръчва взаимоучителния метод. Благотворителността е отличителен белег на дарителя д-р Петър Берон. Той издържа българските училища и завещава цялото си състояние в тяхна подкрепа.
ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ /1821,Котел-1867,Букурещ/ - идеолог и организатор на българското национално - освободително движение, стратег и тактик на революционната борба, пламенен борец за църковна независимост!. Ст. Раковски създава"План за освобождение на България" /1861 г./. Сред издаваната от него периодика е първият български революционен вестник "Дунавски лебед". Народният войвода, предвождал чета в Балкана през 1854 г., основава в Белград легендарната Първа българска легия /1862 г./. Историк, етнограф и писател, радетел за родна просвета, той е автор на "Горски пътник" /1857 г./ и на редица книги по българска история, етнография и актуални въпроси на българския обществен живот. Съставя "Привременен закон за народните горски чети за 1867 лето". Революционер и дипломат с утвърден авторитет, този "образ невъзможен" е "началото на всички начала", патриарх на борбата за национална независимост.
КАПИТАН ГЕОРГИ МАМАРЧЕВ - БУЮКЛИУ /ок.1786,Котел-1846,о-в Самос/ - един от най-ярките български революционери - борци за национална независимост от п. пол. на XIX в. Волентирски капитан в руската армия, участник в руско-турските войни от 1806-1812 г. и 1828-1829 г. Той е удостоен от Император Николай I с Георгиевски кръст за храброст и орден "Св. Ана". Комендант на Силистренската крепост; подготвил въстание в Котленско /1830 г./ Кап. Георги Мамарчев е военен ръководител на прочутата Велчова завера от 1835 г. в Търново. При ареста на завера-джиите руското поданство го спасява от смърт, но е изпратен на заточение в Коня - Мала Азия, впоследствие преместен на остров Самос, където умира с мисълта за свободна България.
|
|
|
|
