|
100 национални туристически обекта: Природен парк "Сините камъни" - Стара планина
|
|
|
|
|
|
снимки: Георги Аврамов
|
|
Описание:
Живял съм 5 години в град Сливен и през този период от време всяка събота и/или неделя поемах нагоре към Сините камъни. Планинаската пътека, която съм изкачвал стотици пъти е "Хайдушката" започваща от туристическия център.
Винаги се връщам с удоволствие и трепет в Сливенският балкан - величествен, по своему, омаен и красив. Уважаеми страннико, не пропускай това кътче от България.
Природен парк “Сините камъни” е обявен на 28.11.1980 г. с цел опазване на природните екосистеми, на специфичния ландшафт, на скалните образувания. Разположен е в Сливенската планина, която е част от Стара планина. Обхваща площ от 11380.8 ха. На запад, север и изток паркът е ограден от просторни гори, а на юг граничи с областния център гр. Сливен. Релефът е разнообразен, стръмен и силно разчленен. Северните склонове са стръмни, мъчнопроходими, обрасли с букови гори, а тези с южна компонента - прорязани от долове и оврази, урвести, без растителност.
Природен парк “Сините камъни” е известен с чистия въздух, специфичния горски климат, с разнообразните ландшафти. Сивосините до виолетово върхове Голяма и Малка Чаталка, Кутелка, Българка - най-високия в Източна Стара планина (1181 м), скалните феномени Халката, Кoмините, Куклите, Еньова булка, Калоянови кули, езерото в м.Карандила с неописуемите му есенно златисто-зелени багри са чудеса, които може да изгради само природата.
Посетителите на парка могат да се насладят на изворите Архангела, Кушбунар, Гунчов извор, водопадите Сини вир, Футула и други. Желаещите могат да отдъхнат в местностите Равна река, Харамията, Даула, Джендема под сенките на вековни дъбови и букови дървета, които някога са били подслон за юначни войводи, а сега около тях има изградени кътове за отдих.
Масивът “Сините камъни” е наречен през 1702 година от кримския султан Селим Герей Сливенските Алпи. Многобройните вирове, водопади, причудливи пещери, гъстите гори и недостъпните скали с множеството археологически паметници и исторически места определят Природния парк като място за многостранна туристическа, изследователска и образователна дейност.
ФЛОРА И ФАУНА
В пределите на Природния парк “Сините камъни” може да се открие изключително богато биоразнообразие. Растителните видове са над 1000, от които 44 са включени в Червената книга на България, като 37 - са редки и 7 - застрашени от изчезване. Ендимичният елемент е силно застъпен сред редките видове. С международен статус на защита са 6 вида. Някои от тях са: урумово лале (Tulipa urumoffii), нежен лопен (Verbascum humile), давидов мразовец (Colchicum davidovii ), персийски крайспорник (Cheilanthes persica), горска съсънка (Аnemone sylvestris).
Фауната също е многообразна. От безгръбначните видове 3 / 4 от разпространените в България пеперуди се срещат тук. От бръмбарите в парка могат да се видят еленовият рогач (Lucanus cervus), алпийската розалия (Rosalia alpina), златистия гъсеничар (Colosoma sycophantа) и др.
Гръбначната фауна е представена с над 240 вида, като 191 са защитени от Закона за биологичното разнообразие, а в Червената книга на България са включени 45 вида. От тях 32 вида са застрашени от изчезване: шаран (Cyprinus carpio), смок мишкар (Elaphe longissima), видра (Lutra lutra), бухал (Bubo bubo), кръстат орел (Aquila heliaca), сокол скитник (Falco peregrinus), малък ястреб (Accipiter nisus) и др.
Наблюдават се често сърни (Capreolus capreolus), зайци (Lepus europaeus), невестулки (Mustela nivalis), диви котки (Felis sylvestris), по-рядко златки (Martes martes), пъстър пор (Vormela peregusna), благороден елен (Cervus elaphus). Близо 70% (176 вида) от биоразнообразието на Природен парк "Сините камъни" са представители на клас Птици (Aves). С най-голямо природозащитно значение са грабливите дневни и нощни птици - египетски лешояд, скален орел, кръстат орел, голям ястреб, белоопашат мишелов, бухал, розов пеликан, и др.
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Проучванията върху най-старата история по неоспорим начин доказват, че на територията на парка е имало заселници още през новокаменната епоха. В пещерата "Змееви дупки" са открити каменна брадва силно фрагментирана, но характерна керамика от V - ІІІ век пр.н.е., каменни калъпи за отливане на бронзови брадви, оръжия, украшения, оброчни плочки. На десетки места по Сините камъни могат да се видят руини от стари крепости, манастири, аязми, древни пътища. В м. Хисарлъка се намира археологическият резерват Туида - римска крепост от ІІІ - V век, а по поречието на р. Манастирска има останки от манастира "Св. Спас", по предание известен и като "Св. Св. Константин и Елена" - един от 24 - те манастири, строени през ХІІІ - ХІV век, известни като Сливенската малка Света гора. Ясни следи има и от аязмото в м.Селището, посветено на "Св.Тодор", от Кипиловската крепост над Моллова кория.
През 1834 година Добри Желязков Фабрикаджията изгражда в дефилето на Селишка река първата в България фабрика за сукно, където днес се помещава Национален музей на текстилната индустрия.
ТУРИЗЪМ
"Сините камъни" с кристални потоци, слънчеви поляни, пещери, гори, могъщо издигащи се скални зъбери, превърнати днес в парк предлага чудесни условия за туризъм и отдих. В курортен комплекс Карандила и в град Сливен има множество хотели и квартири.
В парка се предлагат туристически маршрути и програми, водачество на групи, организиране за децата на забавни и предизвикателни игри на открито, състезания, пленери, изучаване на флората и фауната, геоморфоложката структура. В Информационно Посетителският Център на парка могат да се закупят разнообразни информационно-рекламни материали.
|
|
|
|
100 национални туристически обекта: Природен парк "Сините камъни" - Стара планина
|
Местонахождение:
|
Разположен е в Сливенската планина, която е част от Стара планина.
Географски координати:
42.697704, 26.351395
Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
|
|
Работно време:
|
постоянно
|
|
Печат:
|
Да - в туристическия център в началото на Хайдушката пътека.
|
|
Възможност за нощувка:
|
хижа Карандила
На палатка в полите на Стара планина
|
|
За контакти:
|
ТД"Сините камъни" гр. Сливен ул."Великокняжевска"
телефони: 044/622 432, 044/625 361, 044 /625 361
Дирекция на Природен парк Сините камъни
044/ 66 29 61, 044/ 62 46 32
|
|
Маршрути:
|
От хижа Карандила
:
хотел "Карандила" - 0,5 км
природната забележителност Халката
вр. Малка Чаталка - 0,30 часа
м. Кушбунар - 0,30 часа
м. Даулите - 2,00 часа
вр. Българка (първенецът на Източна Стара планина, 1181 м) - 3,00 часа
с. Нейково - 5,00 ч по маркирана пътека (25 км по асфалтиран път)
проходът Вратник - 7,30 часа
ХАЙДУШКА ПЪТЕКА - КАРАНДИЛА - КУШБУНАР
Един от интересните и известни маршрути. Тръгва се пеш от спирка Дюлева река на Автобуси № 2, 16 и тролейбуси № 3, 18 и 20. Върви се на североизток по мек коларски път, виещ се между лозя и градини. След около 5 минути се стига до шосето за въжената линия, пресича се. Пред Вас е Хайдушката пътека, по която в миналото хайдутите бързо и безшумно се скривали от погледа на османлиите. Поемате по стръмната скалиста пътека. Още в началото ще забележите паметника на загиналите алпинисти от Хиндокуш. Движейки се нагоре пред Вас се разкриват чудни гледки: напред, във висините - скалните зъбери на Сините камъни, а на юг - Сливен и равното Сливенско поле. След час достигате превала. Тръгвате надясно и слизате до Керемидената къшла, служила за убежище на славни хайдути от XVII до XIX Век. Тук, в нея често е идвал и Панайот Хитов. Днес пред нея се зеленеят здравец, коприва, лопен, бял равнен, татул, а на изток: до рекичката е изградена камина.
На стотина метра на юг, в дерето се намира пещерата "Змееви дупки", обявена за природна забележителност.
Връщате се отново на Хайдушката пътека, която навлиза в гъста дъбова гора. След стотина метра се намира историческото място "Конската стена". Продължавате нагоре. Не след дълго се озовавате до Марьова скала, носеща името на учителя-турист Марьо Стоянов. Пресичате потока. Достигате остър завой, откъдето изведнъж се открива изглед към Туристическия комплекс "Карандила". Вдясно на 200 м се намират скалните феномени Камилата и Жабчето. Продължавате по маркировката. Отляво и отдясно са надвесили клони вековни дървета. Пътеката се слива с каменни
стъпала, водещи до Бялата чешма, изградена след каптиране на Папратливия извор, Над нея е Туристическия комплекс, предлагащ удобства за отдих, и почивка. От скалите, намиращи се източно от него има въз
можност да отправите взор към канарите, към вр. Кулата, към Кушбунарска река, езерото.
След кратка почивка се отправяте на север от хотела, по асфалтовия път към Кушбунар. Минавате покрай стадиона, хлебопекарницата. След завоя тръгвате на запад през букова гора, запазила спомени за далечни времена. Вдясно ще видите, паметника на хайдутина, а непосредствено до него - извора Кушбунар - в миналото известен на траките, прочут с чудотворната целебна сила, убежище на хайдути, възпят от народа. Сега любимо място на туристите. Опитайте кристалната вода, отдъхнете под проблясващите през клоните слънчеви лъчи и се отправяте обратно към Туристическия комплекс. Ако желаете може да се върнете в Сливен по Хайдушката пътека или да ползвате Въжената линия, чиято горна станция се намира на запад от комплекса.
Тръгва се по асфалтовия път.
Минавате край хижата на
Петролна база Сливен, след което прекосявате шосето и продължавате през гората по стръмната пътека до билото. Пресичате пътя и след пет минути достигате Въжената линия, намираща се до вр. Малка Чаталка. Наслаждавайки се на панорамата, разкриваща се пред вас неусетно стигате долната станция. Оттук пещ покрай ШАТО АЛПИЯ и китните вили стигате автобусната спирка.
РАВНА РЕКА - ГУНЧОВ ИЗВОР - МОЧУРИТЕ - ДОЛАПИТЕ
Тръгвате от долна станция на въжената линия. До нея идвате пеш, с кола или с градски транспорт.
С лифта след 20 минути достигате до горна станция. Достатъчен е един поглед. По думите на Константин Иречек пред Вас се открива "съвършено алпийска панорама".
Продължавате на север към чешмата на Златко Чорбаджи - народен закрилник, загинал в тази местност. Тук са бродили още Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Георги Трънкин, Стоил Войвода, Не след дълго излизате на широка поляна, където са изградени огнища, беседка, детски кът. Завивате наляво по пътеката за м. Даула. Движите се по поречието на Равна река. Истински рай е. От двете страни има вековни букови дървета, гъсти лешникови гори, множество поляни с разнообразни диви цветя и насекоми.
След около 40 минути пътеката минава край Гунчов извор. На поляната, близо до огнището, под ромона на студената изворна вода, може да направите кратка почивка. Продължавате на северозапад през резерват "Кутелка". Навлизате в гористата местност Черно камене, завършваща със скалист склон. В южната му част, в дола, до малък красив водопад се намира пещера, в чийто недра избира бистра ледена вода. По-нататък отново влизате в резервата, чиято площ е 708.9 ха.
По каменлива, стръмна пътека стигате в м. Мочурите малка кръгла поляна, заобиколена с гори от мизийски бук и стръмни склонове, свързани с предания за славни хайдути и героични дела. Тук до реката, пред заслона на Орлови дупки. Придвижвайки се по пътеката излизате до чешмата в местността Моллова кория. Оттук до хотел ШАТО АЛПИЯ има 3-4 км. Може да вземете автобус за Сливен или да се върнете пеш, наслаждавайки се на кокетните градски вили и красотата на природен парк "Сините камъни".
СЛИВЕН - СЕЛИЩЕТО - МАНАСТИРА "СВ. СПАС" - СЛИВЕН
Отива се пеш или с автобус № 5, 6 или 17 до Текстилен Техникум, намиращ се в двора на първата текстилна фабрика в България, тази на Добри Желязков - Фабрикаджията. Продължавате по асфалтовия път. След около 2 км стигате ресторанта в м. Селището. Оттук се отправяте на север по стар път, който някога е свързвал Сливен със с. Раково. Вървите срещу течението на реката. Извън вилната зона, вляво от пътя се намира манастира "Св. Спас", разрушен от османлиите. Той е един от 24-те манастира на Сливенската малка Света гора. Някога от него се е откривал изглед не само към Сливен, но и чак до Ямболското поле. Днес Отдел Археологически към Исторически музей Сливен извършва разкопки. Част от откритите находки се намират в музея. След разглеждане на забележителностите по обратния път се завръщате в Сливен. Маршрутът е подходящ за деца и възрастни.
Ако имате време и желание може да продължите до Бялата вода и Костова чешма. От "Св.Спас" продължавате по маркираната пътека, лъкатушеща край Манастирска река. Движейки се под гъстата сянка от дъбове, край надвиснали клони от диви круши, клен, леска, след около час и петдесет минути достигате чешмата Бялата вода. Тук на полянката може да отдъхнете и да вкусите ледената вода, бликаща от красиво изградената от бели плочи чешма.
Отново тръгвате по пътеката, но в югозападна посока. Встрани от нея се издигат величествени букове. Слънцето едва прозира през тях. Приятно и леко се върви сред тази зеленина. Не след дълго стигате Костова чешма, намираща се вляво от пътеката, извираща изпод корените на вековни букаци. Може да направите кратка почивка, след която да се върнете в Сливен.
Времето прекарано сред спомените за далечното минало, сред спокойствието на гората, сред чистия въздух и бистрата вода ще спомогне за отмората на всеки, независимо дали е голям или малък.
СЛИВЕН - СЕЛИЩЕТО - АБЛАНОВО - СЛИВЕН
Началото на маршрута започва както този за СЕЛИЩЕТО - МАНАСТИРА "СВ.СПАС". Но при ресторанта вместо на север тръгвате в западна посока по асфалтовия път. Вляво и вдясно от него има китни градини, гъсталаци от храсти и дървета, многобройни цветя.Пристигайки до разсадник "Абланово" може да се запознаете с производството на иглолистни и широколистни фиданки. Разсадникът е известен с историята си. Той е един от първите в България, основан 1895 година. Сега непосредствено до него има и муфлоново стопанство, чийто първи обитатели са взети от Твърдишкото Горско стопанство. Целта е аклиматизиране на този вид в района. От разсадника срещу чешмата има пътека. Тръгвате по нея и излизате на широка поляна. По време на излета ще се запознаете с различни дървесни, храстови и тревни видове. Особено разпространени са липата, леската, телчарката, плюскавичето, бялото еньовче, зановецът, камбанката, ранилистът, червения кантарион, др. Край пътя ще срещнете и черноморска ведрица. Може да видите следи или да пробяга край вас заек. Има голямо разнообразие и от пеперуди, бръмбари и други животински видове.
На около 15 минути се намира плоча, напомняща за сражение между хайдути и турци. Връщането от м. Абланово до Сливен става по обратния път.
Денят сред дивната природа ще остави у Вас спомени за весели и щастливи мигове.
|
|
|
|
|
Галерия със снимки:
|
100 национални туристически обекта - галерия със снимки на Природен парк Сините камъни - Стара планина
|
|
|
|
|
|
