|
100 национални туристически обекта - Военно гробище град Тутракан
|
|
|
|
|
|
Описание:
Комплексът е най-голямото военно гробище на територията на България от войните за национално обединение. Тъй като големите битки по време на тези войни са се водили извън днешните граници на България, Мемориалът е военен паметник-светиня с национално значение. В него са погребани около 8000 български, румънски и немски войници, загинали в битката за Тутраканската крепост през 1916 г.
Непосредствено след епичната битка за Тутракан, командването на 4 пехотна Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле да бъдат погребани във форт №6 от румънската укрепителна линия на крепостта. В продължение на две седмици жителите на Тутракан и околните села с волски каруци пренасят загиналите българи, румънци, германци, турци. Войниците, от вече българския гарнизон на Тутракан поставят дървени кръстове и изписват имената на известните бойци, а неизвестните поставят в общи гробове. На 6 септември 1917 г. е първото честване на героичната битка. В този ден е учреден фонд за издигане паметник на загиналите за освобождението на града и започват да събират доброволни дарения. Това благородно дело е осуетено от последвалата румънска окупация.
През 1922 г. румънците изграждат паметник-обелиск – запазен и до днес на мемориала, на който на четири езика е написан следният текст „Чест и слава на тия, които са знаили да мрат геройски за техното отечество”. През годините на румънската окупация грижите за Мемориала са незначителни.
След като Южна Добруджа се възвръща в пределите на България, по силата на Крайовския договор (7.ІХ.1940 г.), още на 28 октомври 1940 г. новата тутраканска управа и дружеството на запасните подофицери „Благодетел” възстановяват фонд „6 септемврий” и откриват подписка за построяването на мавзолей-костница, в който да се приберат костите на падналите при Тутракан герои. През 1942 г. дървените кръстове се подменят с каменни, мемориалът се огражда с дървена ограда. В този си вид Мемориалът остава до началото на 80-те години. Първоначалната реставрация и реконструкция на комплекса е осъществена в периода 1983-1986г. От 1996 година е започната цялостна реконструкция и архитектурно оформление на обекта. До 2002 година по проект, одобрен от НИПК, са изградени входа, парк пред него с трибуна за официални празници, постаменти за оръдия, изградена е „Алея на славата", на която са изписани имената на загиналите български войници.
На 5 май 2007 година тържествено беше осветен параклис "Свети Георги Победоносец" от Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит. Първата копка на Параклиса е направена на 4 септември 2002 г. от полк. Н.Николов (командир на 45-та Тутраканска корпусна артилерийска бригада - днес разформирована) и тогавашния кмет на Община Тутракан инж. Кр.Петров. На следващата година общината отпуска средства и са изградени основите на параклиса, но през следващите години липсата на средства води до преустановяване на строителството. В този период Историческия музей е посетен от Стив Хараламбиев - тутраканец, който от дълги години живее в САЩ, който проявява интерес към културно-историческото наследство и оказва неоценима финансова подкрепа, благодарение на която параклисът е завършен. Иконостасът на Параклиса е дело на тутраканския художник Аурел Стоянов.
|
|
|
|
