|
100 национални туристически обекта: Исторически-археологически музей "Сборяново"
|
|
|
|
|
|
снимки: Георги Аврамов
|
|
Описание:
Древният град Хелис
В последната четвърт на ІV в. преди Христа, гетските владетели основават на територията на днешно Сборяново укрепен град със средищни политически, икономически и военни функции. Градът е разположен върху площ над 100 декара и има забележителна фортификация. Обграден е с двойна крепостна стена с дебелина 3,50 - 4,20 м и предполагаема височина 10 - 12 м, които следват конфигурацията на терена. С тези си размери той е достоен за резиденция на тракийския владетел Дромихет - победителя на Лизимах. Двете порти на крепостта - северната и южната - са защитени посредством сложна система от стени и бастиони. До южната порта е открит единственият за сега в района надпис на старогръцки - посвещение на богинята Фосфорос - покровителка на портите и крепостите.
Намерените при разкопките амфори, гръцки съдове и други предмети показват обширните търговски връзки на гетите с гръцките градове - колонии по бреговете на Черно и Средиземно море. При археологически сондажи на север от светилището Демир баба, са открити основи на жилищен квартал. Може би тук е бил пристанът, от който са се товарели и разтоварвали стоките, транспортирани по плавателната по това време река Крапинец до Дунав и черноморските пристанища. Така са се осъществявали част от търговските връзки на Хелис с останалия свят.
Възникването на града се датира около последната четвърт на IV в. пр. Хр. Тогава или малко по-късно (315-310 г. пр.Хр.) е поставено началото на изграждането на основната крепостна стена. Предполага се, че крайната дата за съществуването на тракийският град в Сборяново е около средата на ІІІ в. пр. Хр. Тя се определя от документираното голямо и унищожително земетресение, което е разрушило града около 250 г. пр. Хр. Досегашните резултати от археологическите разкопки сочат, че след тази дата, градът не е бил възстановен.
Тракийските гробници
На изток и на запад от столицата на гетите Хелис са разположени два обширни могилни некропола - последен дом на знатните гети. Съществува хипотеза, че отделни групи от могилите представляват огледално отражение на някои съзвездия - "Косите на Вероника ", "Орион", "Рало" и "Голямото куче". В проучените могили са открити погребения на хора и животни, местни и вносни съдове, накити и други дарове.
През 1982 г. при редовни археологически разкопки, под една от могилите - Гинина могила, е открита чудото на тракийската гробна архитектура - Свещарската гробница. Изградена е от големи варовикови блокове, тя се състои от дромос (коридор) и три помещения - камери, като всяка от тях е покрита с отделен свод. Изключително богата е украсата на централната (гробна) камера - четири дорийски и една коринтска колона поддържат фриз от триглифи и метопи, между тях са разположени десет женски фигури (кариатиди) с вдигнати на горе ръце, а над тях - в люнета на свода е изобразена живописно сцената на обожествяване на покойния владетел. Масивна декоративна каменна врата - наискос отделяла погребалното ложе на владетеля от погледите на смъртните.
Второ, по-скромно ложе било предназначено за любимата съпруга, която следвала покойника и в задгробния живот, а любимите му коне били положени в страничната камера и пред входа на преддверието. През 1985 г. забележителната архитектурна и художествена украса нареждат Свещарската гробница в списъка на световното културно - историческо наследство под закрилата на ЮНЕСКО. На 30.09.2000 г., след многогодишни проучвания и консервация, тя отваря вратите за посетители.
Тракийско светилище
Най-старото тракийско светилище в Историко - археологическия резерват "Сборяново" се намира в местността " Камен рид ". На високото, обгорено от слънцето и брулено от ветровете скалисто плато се принасяли жертви на слънчевия бог. Светилището е основано в началото на първото хилядолетие пр. Христа и е продължило да съществува до началото на елинистическата епоха-почти седем века. То заема 47,5 декара площ, оградена от запазени и до днес с височина 1 метър каменни стени.
Единственият вход на свещената територия е от юг, където и до сега личат останките от най-древната и стена. Близо до нея, върху голия камък били измазани многобройни огнища.Големи каменни кръгове бележат местата, където се извършвало свещенодействието. В ями, вкопани в самата скала, са полагани красиви съдове, прешлени за времето и дребни тайнствени предмети амулети и идоли от глина, за да се измоли божествената милост.
Откритите при разкопките кости от бебе и фрагменти от човешки череп са дали основание за предположението, че тук са принасяни и човешки жертви. В единият кръг е вграден голям камък-жертвеник. Комплексът носи всички характерни за светилищата в средиземноморския район черти: липса на отбранителни съоръжения, стени имащи само оградна функция, вход от юг.
Демир баба теке
Около VI в. Пр. Хр. в дълбоката сенчеста долина в подножието на "Камен рид", до непресъхващия извор в самото сърце на Историко - археологическия резерват "Сборяново", било изградено светилище на подземните божества, водата и здравето, което просъществувало до началото на новата ера. До наши дни се е запазила скалата-жертвеник до входа на вътрешния двор на Демир баба теке и улеите, вдълбани в нея, които пазят спомена за възлияния с вода, вино и жертвена кръв. Вградените в северната и южна стена на тюрбето огромни скални късове са съвременни на жертвеника останки от гетското светилище, и до ден днешен посетителите лягат върху тях за здраве и сила.
В по-късни времена традицията на свещеното място била продължена от християнски параклис. За който в края на XIX век, при началото на първите археологически обхождания на района, братя Шкорпил описват голям каменен кръст на склона на хълма, но за съжаление и до сега не са намерени дори и следи от него. А още по-късно в началото на XVII век на това място било изградено тюрбе - гробница на алианския светец Демир баба. То е монументална постройка с купол и преддверие с вход на изток. Демир баба (Железният баща) е най-почитаният светец сред алианското (къзълбашко) население на Североизточна България. Неговата гробница-тюрбе, е едно от най-посещаваните места не само от алианите, но и от ортодоксалните мюсюлмани, а след Освобождението - и от християните от околните села.
Преплитане на алиански, сунитски и християнски традиции върху една много по-древна основа личи и в досега съществуващите обредни практики на това място. Връзването на парцалчета от дрехи по дърветата, ритуалното измиване, лягането върху скалите, за да се придобие сила и други магически по своята същност действия, идват от дълбока древност. Обичаят да се принася жертва - курбан при Демир баба теке като благодарност за изцеление или като даден обет, също носи следите на древни традиции.
|
|
|
|
