|
100 национални туристически обекта - пещера "Снежанка"
|
|
|
|
|
|
Описание:
Данни за пещерата
Обща дължина: 368м
Денивелация (- , +): 18м (-18м, 0м)
Площ: 3150 м2
Надморска височина: 860м
Снежанка е пещера, разположена в Баташката планина в Родопите и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е през 1961 година.
Пещерата е трудно достъпна (около половин час нагоре по стръмна пътека), но в нея могат да се видят едни от най-красивите ледникови форми в България. Тя е сравнително малка. Общата дължина е само 368 м, с постоянна годишна температура 6°. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и дооформена през кватернера.
Богата е на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Състои се от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала, свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала,изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата.
В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове.
Описание на пещерата
Едногалерийна низходяща пещера с развита по две основни системи пукнатини с посока ЮИ/СЗ и Ю/С. Обособени 6 зали, най-обемна, от които (Голямата) е с размери 48х36х12м. Разнообразие от натечни синтрови форми по цялата площ. Синтрови езера образувани от инфилтрационно-капещи води. По главната ос пещерата е дълга само 145м и е разположена върху площ 3150м2. На тази малка площ обаче е събрана голяма красота. Железни стълби отвеждат до първата зала, наречена Залата на виметата. Характерно за тази зала са сталактитите, наподобяващи вимета. Оттам се преминава в голямата зала, която има размери 60х40 и височина 12м. Характерни са сталагмитите приличащи на каменен лес (боздугани, свещници). От тавана висят хиляди снежно бели сталактити. Голямата зала е забележителна и с културните останки от времето на траките. В средата има останки от кръгло огнище, около което са намерени много кости от диви животни, бронзова игла и множество керамика. Тази зала е свързана с музикалната зала с характерните звънтящи образувания. Югозападно от голямата зала е обособена залата на срутището. Името й е свързано със срутените от тавана каменни блокове. Тайнствения коридор е дълъг само 25м, но пищната му калцитна украса е уникална. Тя наподобява вкаменен дъжд. Най-южната зала носи името вълшебна. Тя е приказка от сребърен кристален под и красиви синтрови езера. На излизане тесен проход отвежда до залата на брадите. Най-интересен е тавана на тази зала. От него висят разположени в редове тъмнокафяви “бради” – това са част от корените на вековни букови дървета, промъкнали се във пукнатините на дебелия до 2м мраморен пласт над тази зала.
История на откриването
Открита на 03/01/1961г от Генчо Коцев, Георги Златарев и Борис Евтимов от "Купена" Пещера. Същата година проучвана от представители на БАН - д-р Г.Марков, Н.Джамбазов, Вл.Попов и А.Петров. Материалите от сондажните археологически разкопки са датирани от ранно-желязната епоха и трако-римско време като временно жилище от тракийското племе беси преди около 2,600г. През 1968г Геогр.институт при БАН и "Купена" Пещера извършват детайлни топографски и геоморфоложки подземни и надземни проучвания. В началото на 80-те години са проведени и електропроучвателни геофизични изследвания. Благоустроена за туристически посещения през 1968г от ГНС-Пещера. Името е дадено от Ал. Петров поради белотата на пещерните образувания и от женска фигура, образувала се по естествен път от синтър във Вълшебната зала.
|
|
|
|
