|
100 национални туристически обекта: - Катедрална църква "Св.Богородица" град Пазарджик
|
|
|
|
|
|
снимка: Георги Аврамов
|
|
Описание:
Един от символите на Пазарджик, наред с Часовниковата кула и Старата поща, е катедралната църква "Св. Богородица". Тя е най-голeмият запазен възрожденски храм в страната.
Построена е през 1836-1837 година. Създаването на храма преплита исторически хроники и легенди. Твърди се, че местният онбашия разрешил на българите да си построят църква, но тя да бъде колкото една волска кожа. Тогава пазарджишките еснафи и по-будните нашенци разрязали на тънки ленти една волска кожа и с нея опасали мястото за новия градеж. След като видял това, турският управник се възхитил от находчивостта на християните и повече не им създавал никакви пречки.
Великолепният дърворезбен иконостас е дело на майсторите от Дебърската школа, показали изключително оригинално третиране на растителни мотиви в орнаментални композиции. Човешки фигури са въведени също в цели композиции. За изработването му са били необходими голяма за времето си сума - 70 000 гроша, наложило се пазарджиклии да вземат заем от Виенската банка.
Пазарджиклии разказват, че иконостасът бил изработен от седем майстори за седем месеца. Но според проф. Иван Батаклиев, автор на книгата "История на църквата "Св. Богородица" в гр. Пазарджик", иконостасът е създаден между 1840 и 1845 година.
Създаден е от майстор Макри Негриев Фръчковски от градчето Галичник, Дебърско и четиримата си синове (двама - иконописци и други двама - скулптори).
През 1895 година изгоряла част от колонката на централната врата на нашия иконостас, но но четири години по-късно майстор Нестор Алексиев от село Осой, Дебърска околия отново я изработил, точно в стила на другите части на иконостаса.
Иконите в църквата са от различни години, спасени от пожара в 1834 г., а най-новите са от 1914 г., когато било последното изписване на църквата.
Не всички икони са датирани. Най-старата датирана икона е "Св. Дионисий" от 1815 г., от времето на епископ Дионисий. Друга стара икона е "Св. Богородица", подарена от калфите на абаджийския еснаф, по случай събора на еснафа през 1827 година.
Иконите с български надписи са "Св. Мина", подарена от механджийския еснаф и Петко Анастасович през 1854 година; "Преображение Христово", дар от Георги Х. Иванов; "Св. Харалампи", подарена от балканския еснаф на 12 март 1857 г.; "Св. Илия" от кюрчишкия еснаф от 1857 г.; "Св. Кирил и Методий", рисувана в 1860 г. от Станислав Доспевски.
Недатирани икони са "Св. Богородица", която се намира вляво от иконостаса; "Исус Христос" - вдясно, "Св. Димитър", "Св. Георги", "Св. Иван Рилски", "Св. Иван Кръстител" и други.
През 1914 г. храмът бил изцяло обновен и изписан от наши художници, начело с внука на Макри Фръчковски - художника Апостол Христов. По стените на църквата били изписани образите на св. Иван Рилски, св. патриарх Евтимий, св. Цар Борис, св. Трифон и други.
|
|
|
|
