|
100 национални туристически обекта - Исторически музей Тетевен
|
|
|
|
|
|
Описание:
През 1932 г. по инициатива на благотворителен комитет "Георги Бенковски" с доброволен труд и с дарения от населението е построен Дом-паметник в знак на признателност към паметта на загиналите за народна свобода тетевенци. В него е разположена първата музейна сбирка.
След преустройство и разширение на музея през 1974 г. е открита нова експозиция, отразяваща историческото минало на града от най-дълбока древност до освобождението от османско робство.
Музейната експозиция включва три раздела: Археология, Етнография и Възраждане. В първия са показани оръдия на труда от късния палеолит и неолит, находки, разкриващи материалната и духовна култура на траките. Във втория - занаятите, характерни за тетевенския район. В последния, чрез снимки, документи и лични вещи е показано участие на тетевенци в национално-освободителните борби.
|
|
|
|
100 национални туристически обекта - Исторически музей Тетевен
|
Местонахождение:
|
Град Тетевен
Надморска височина: 498 метра
Население: 11 309
Пощ. код: 5700
Тел. код: 0678
пл. "Сава Младенов"
Географски координати:
42.917740, 24.264351
Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
|
|
Работно време:
|
9.00 - 12.00 и 14.00 - 17.00 часа от понеделник до неделя.
От 1 ноември до 1 май събота и неделя - почивни дни.
|
|
Печат:
|
Да
|
|
Възможност за нощувка:
|
Къщи за гости и хотели в град Тетевен.
На палатка в полите на Стара планина.
|
|
За контакти:
|
0678/ 20 05
|
|
Маршрути:
|
Тетевен – връх Висок (2 часа) – седловината Тръса – село Малка Желязна (2.30 часа) – общо 4.30 часа
От площада на град Тетевен се тръгва в северна посока през квартал Манастирски дол. Минава се покрай манастира и местността Камичец. В тази местност водите на дола са се врязали във варовиците и са изградили дълбока долина.
Коларският път преминава през дола, изкачва се по стръмна пътека и все по левия склон на долината, през букови гори достига подножието на връх Висок (1 часа).
Вляво има пътека за село Бабинци, а в дясно за седловината Пряслапа, северно от връх Червен. Източния край на Пряслапа и на връх Висок са отвесни скали. От Пряслапа, по южния склон на връх Висок се изкачва на билото и се стига седловината Тръса.
От нея пътя продължава да слиза в североизточна посока през местността Темното усое. Стига се до долината на Дълбокия дол. По широк горски път се излиза на седловината Къдря, където е едноименната махала.
От северния край на поляната, в северна посока, в долината на Селска река, се вижда малко от село Малка Желязна. До селото има коларски път.
Тетевен – Опасният зъб (1 час) – местност Равни камък (30 минути) – връщане (1 ч. 30 мин.) (Общо 3 часа)
Опасният зъб е най-посещаваното място от околностите на Тетевен. Причината е алпинисткият заслон, подобрената пътека и най-вече – прекрасната гледка. От площада на град Тетевен, в южна посока се отива до Почивна станция “Здравец”. Изкачването продължава по рида Рътта. Минава се покрай белокаменен обелиск, задминава се Туристическият дом и по маркирана пътека се изкачва рида Ръжаня. През гората се стига до скала, от която се вижда Тетевен. След нея пътеката се раздвоява. Тази вляво е за връх Петрахиля, а тази вдясно – за заслона.
Пътеката за Равни камък се отделя от тази за заслона в скалите преди да се стигне до него. Изкачването става по желязна стълба. Като се премине гората, в която има доста липови дървета се излиза на терасата. Тя е с дължина около 800 метра и ширина около 200 метра. Северният и източният край на терасата са ограничени от отвесни скали с височина 100 метра, а заедно с много стръмния скалист склон се получава денивелация от нивото на реката около 300 метра. Това прави Равни камък внушителен. Няма равна на себе си и гледката от източния ръб на терасата, наричан “Викалото”. Името си носи от звучното ехо, което забавлява посетителите и кара хората от града да обръщат поглед към скалата. До Викалото има тракийска могила.
Завръщането от Равни камък може да стане по пътеката за коне, която слиза от северозападния край на терасата и достига до железопътното трасе. На 40 метра от началото на пътеката вдясно се отделя пътека за проходната пещера Ибровица.
Тетевен – връх Петрахиля (2 часа)
Характерният силует на Петрахиля се откроява сред околните върхове и може да бъде ориентир от далечно разстояние.
Каменният му лоб с височина около 130 метра пръв посреща слънчевите лъчи. От това произлиза името му (от гръцки петрос – камък и хелиос – слънце, т.е. Слънчев камък).
Изкачването до върха е трудно, макар че разстоянието е късо. От туристическия дом, през местността Балинци, по много стръмния склон се възлиза в посока процепа на южната страна на скалата.
Слизането от върха може да стане по южния склон. По долината на Клиндьов дол има пътека до долината на река Козница.
Тетевен – с.Гложене (12 км) – водопада Варовитец (20 мин.) – седловината Обелено буче (1 ч.30мин.) – с.Глогово (1 ч. 20 мин.)
На един километър от село Гложене, по пътя за Тетевен, вляво се отделя чер коларски път. Близо до разклона има интересен природен обект – водопада Варовитец.
Пътят набира височина по склона и достига местността Равента. От нея пътеката по склона Дери магаре се изкачва до местността Гложенско Свинище. По коларски път в посока изток се стига до седловината Обелено буче. В североизточния й край, вдясно от пътеката, в гората се намира пропастната пещера Свинската яма.
Слизането става по ливади с редки туфи дървета и храсти до конусообразния връх Двата пояса. Това име му е дадено заради двата околовръстни пояса от дребни камъни близо до върха му, останки от стените на крепост.
Северният склон на върха се спуска стръмно към долината на река Градешнишка. Там, на десния бряг на реката, е отвора на Градешнишката пещера. Тя е водна пещера с много интересни образувания, но посещението й е забранено. На един километър източно от пещерата е село Глогово.
|
|
|
|
|
|
