|
100 национални туристически обекта - Троянски манастир Св. Обител "Успение Богородично"
|
|
|
|
|
|
Описание:
Началото на историята на Троянския манастир се губи в мрака на три столетия. Първите наченки на монашески живот по тези места се отнасят към 1600 г., а може би и по-рано - към края на Второто българско царство.
В един манастирски летопис, съставен през 1835 г. е отбелязано: "Начало битието на Троянската обител бе подир много години откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен под име. Дойде неизвестно от коя покрайнина, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик. И като съгради за себе си една проста хижа и като пребиваваше в нея не малко години, той стана известен на простия народ в тоя край." Летописецът уточнява на други места, че двамата монаси са дошли тук от Атон.
Малко по-късно, на път за Влахия тук дошъл и друг атонски монах, понесъл със себе си чудотворна икона на "Св. Богородица Троеручица". Но колкото пъти в последствие правил опити да си тръгне, иконата неизвестно как все се връщала обратно в манастира. Затова накрая той я оставил тук и си заминал сам. Всичко това привлякло нови монаси и Троянският манастир бързо се разраснал. Много скоро били издигнати дървена църква, посветена на Рождество Богородично, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго обаче, по времето на игумена Калистрий, манастирът бил разгромен от турска банда. Самият игумен бил посечен.
През първата половина на XVIII век манастирът отново се разраснал и замогнал икономически. По това време в него започнало да функционира и килийно училище, което след 1765 г., когато било поето от даскал Никола Върбанов, ставало все по-известно. По същото време, игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществил първите по-големи строежи в манастира. Той издигнал някои нови сгради и потегнал дървената църква, а в 1771 г. изградил и водоснабдяването му. Около 1780 г. един друг сопотчанин - игуменът Пахомий организирал изграждането на нова, вече каменна съборна църква. Според една стара гравюра, изработена от монаха Леонтий Рус в 1817г., това е било триконхален трикуполен храм.
В последствие през 1812 г., по време на игумена Паисий, храмът бил разширен на запад с паянтова открита нартика. В началото на същия XIX в. манастирът бил вече доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора, били двуетажни, дори триетажни - нещо изключително рядко за епохата.
В северозападния ъгъл имало жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради били построени от Паисий, който след 1785 г. бил игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII в. на манастирския скит "Св. Николай Чудотворец", източно от манастира.
Един от следващите игумени - йеромонах Партений, издигнал в 1820 г. нов ограден зид, но видинският Дервиш паша го обвинил, че гради крепост в помощ на Ипсиланти и той бил хвърлен в Ловешкия затвор за няколко месеца.
След тежки години на изпитания през 1830 г. Троянската св. обител направила важна и решителна стъпка, за да се освободи от опеката на ловешките гръцки епископи. При Цариградската патриаршия била изпратена делегация от монаси, която настойчиво поставила въпроса за признаване на църковно-административната и стопанска независимост и самоуправление на манастира. Със специална грамота от 4 декември 1830 година, подписана от Вселенския патриарх Констандий и от всички митрополити, Троянският манастир бил признат за ставропигиален, подчинен на Цариградската патриаршия. Веднага започнали сериозни приготовления за ново строителство, което да отговаря на новото религиозно положение на манастира.
В 1832 г. Партений изградил нов, втори скит, посветен на "Св. Йоан Предтеча", получил по-късно името "Зелениковец" от местността, където бил издигнат. Още през същата година били събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Започнало купуването на строителни материали, уговаряли се условията със строителите. Главни дарители на това начинание били Стоян Чалъкоглу Бейликчи от Копривщица, х. Михаил от Тетевен и Пенчо Попович от Трявна. Султанският ферман за този градеж бил издействан с помощта на Стоян Бейликчи едва през март 1835 г.
Строителството започнало незабавно и завършило през юли, а на 6 август Великотърновският митрополит Иларион осветил храма в името на "Успение Пресветая Богородици". Новата съборна църква била построена от известния възрожденски строител архитектон Константин от гр. Пещера. Строителството се осъществило върху терен, намиращ се на около двадесет метра северно от старата църква, в зоната на манастирското гробище. Затова в субструкцията на сградата, под олтарния тракт е оформено засводено костохранилище.
Съборната църква е просторна кръстообразна куполна, атонски тип, с нартекс и открит ексонартекс. Има широк притвор и открита галерия около северозападните стени на притвора. Изградена е от каменни, добре обработени квадри, изравнявани с тухлени пояси, сменяващи се от редове с аркирани ниши, релефни изображения и раздвижен покров. Художествената изразителност на решението се усилва и от добре намереното фасадно членение. Използвано е ритмично съчетание от сполучливо оразмерени плитки ниши с издължени пропорции. В същия живописен дух, но в още по-пластични вълнообразни линии, е бил изработен и корниза на купола от дялан шуплест камък, вдлъбнати в еднообразна форма.
За първообраза на купола може да се съди както от изображенията на черквата в старите щампи, така и от корнизните линии на кубетата в Батошевския манастир, който Майстор Константин изградил по сходен начин, една година по-късно.
Църквата е направила впечатление и на известния маджарски пътешественик Феликс Каниц, който сполучливо е нарисувал и вдъхновено описал красотата на манастира в книгата си "Дунавска България и Балканите" през 1871 г.
Централната част на храма представлява квадрат, във всеки ъгъл на който стои по една каменна колона със симетрични пиедестали и капители. От капителите на колоните се извисяват дъгообразни сводове, а върху тях - кубето на църквата.
Пак в 1835 г. били изградени и сегашните жилищни корпуси от изток, север и запад. От юг на мястото на старата църква бил издигнат малък дървен параклис "Рождество Пресветая Богородици".
В 1843 г. по времето на игумена Филотей пред основния монашески двор били построени сградите на гостоприемницата, ограждаща този втори, поклоннически двор от север и запад. В 1845 г. било издигнато монашеско крило, южно от черквата.
В 1866г. майстор Иван от с. Млечево изградил една уникална по своята концепция кула, долепена пред фронта, на западното крило. Тя е пететажна. В най-долното й ниво има съдохранилище, следва параклис, посветен на "Св. св. Кирил и Методий", одаи и завършва със звънарница.
Тази кула, чиито горни нива са били съборени около 1898 г., е реставрирана в първоначалния си вид през 1987 г.
Последният външен стопански двор е оформен в сегашния си вид в края на XIX и началото на нашия век.
Жилищните корпуси на Троянския манастир са два, три и четириетажни във възрожденски стил, с дълбоки чардаци, живописни кьошкове и светли одаи за гостите.
Сградите, макар и строени в различни времена и от различни майстори, са в архитектурна хармония. От вътрешната страна на манастирския двор са с дълги открити чардаци, с типичните колони и парапети в стила и характера на манастирските килийни помещения у нас. Монашеските килии са двуделни, необщежителни. Жилищните и килийните помещения заграждат манастира от изтoк, север и запад и отделят църковния двор от стопанския.
И през XIX в. монасите от Троянския манастир продължили своята културна и революционна деятелност. Известни са усилията на книжовниците Спиридон, Рувим, Манасий, Калиник, Панарет, Йосиф Соколски, даскал Тодор Пирдопски да съживяват и разпространяват българското слово. Манастирското училище продължило своята работа и след Освобождението. Троянският манастир винаги е бил убежище на хайдути и революционери.
На 20 януари 1872г. Васил Левски организирал тук таен революционен монашески комитет, начело с игумена Макарий. При избухването на Априлското въстание в манастира е бил разкрит команден пункт на воеводите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.
Още през XVIII в. в Троянския манастир се появили интересни творби от ранното българско Възраждане. Построената през втората половина на XVIII в. църква на скита "Св. Николй Чудотворец" на около 2км. източно от манастира, притежава изключително интересен дърворезбен и полихромиран иконостас, който носи стиловите особености на ранната тревненска резба. Царските двери на този иконостас носят подписа на йеромонах Киприан и дата - 1794 г. За времето на иконостаса говорят и няколко негови икони, сред които "Св. Никола" и "Св. Илия на колесница", близки до маниера и почерковите похвати на тревненските художници. Царските двери от църквата "Св. Йоан Предтеча" в местността "Зелениковец" безспорно принадлежат на XVIII в.
Особено забележителни в троянския манастир са стенописите. За украсата на новопостроената църква "Успение Богородично" монасите поканили през 1847 г. един от най-известните възрожденски художници - Захарий Зограф от Самоков. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма и галерията от западната й част и от северната страна. Ръководейки се от своите възрожденско патриотични възгледи, наред с "Христос Вседържател", "Деветте ангелски чина", "Пророците", "Евангелистите", сцени на "Празниците", "Чудесата Христови" и светците мъченици и войни, художникът помества на централно място - срещу олтара - образите на Св. св. Кирил и Методий, Св. Михаил Българин (нав. Михаил-воин от Патука) и софийските новомъченици Св. Георги нови - Софийски и Св. Никола Софийски. Наред с тях, на различни места (най-вече в нишите на прозорците), художникът е нарисувал няколко групови ктиторски портрета: на Петър Балюв и Спас Маринов със съпругите им; на Хаджи Василий, Димитрий и Бачо с майка им Теодора; на Христо Петков и Ангел Стойков със съпругите им; многофигурен портрет на цялото монашеско братство (в олтара) и най-накрая - своя собствен автопортрет, заедно с портрета на игумена Филотей - в прозореца на северната стена. Това е една представителна галерия от образи на инициаторите за строителството и украсата на църквата, на част от тогавашното възрожденско общество.
Наред с обичайните божествени персонажи в слепия купол и свода, на цикъла "Акатист Богородичен", сцени от "Притчите", "Чудесата" за пръв път в българската църковна монументална живопис Захарий Зограф включва в източната стена на преддверието конните фигури на руски исторически личности и светци - князете Борис и Глеб. В регистъра на правите светци в същото помещение са поместени фигурите от народностно-патриотичната галерия с изображенията на царете Тривелий, Михаил (Борис I), Давид, Йоан Владимир, Св. Параскева Търновска, Св. Йоан Патриарх, Св. Иван Рилски, Св. Димитрий Бесарабовски, Св. Теодосий Търновски, които са означени с определението "болгаре".
На северната стена поредицата продължава със светците Онуфрий Габровски, архиепископ Николай Охридски, Йоаким Сарандопорски, Гавраил Лесновски, Св. Лазар от Дебел дел, сръбските светци Сава и Сиемон, руският светец Дмитрий Ростовски, Възпоменателният надпис на западната стена над входа завършва с текста: "... Изобразится рукою Захария Хри(стовича) иконописеца, самоковчанина".
По свода на откритата галерия Захарий Зограф изобразил голям брой сцени от станалата популярна през Възраждането тема "Апокалипсиса". Стените на галерията се заемат от назидателните композиции "Страшният съд" и "Колелото на Живота". В стенописите на църквата проличава стремежът към увековечаване на много действителни и легендарни исторически личности от българския народностен пантеон. Някои от каноничните назидателни теми художникът насища със свои лични наблюдения от околния свят. В новата за неговото творчество тема "Колелото на живота" чрез популярни нагледни средства той внушава философията за преходността на земния живот.
Над входа на северното жилищно крило към вътрешния двор се е намирало изображение на "Св. Богородица с младенеца" - безспорно дело на Захари Зограф. Израз на енциклопедичните му светски интереси се явяват две големи пана с екзотични животни "Лъв" и "Слон", които са били изписани на фасадата на източния манастирски корпус. Цялата живопис на Захари Зограф е изпълнена с ярък оптимистичен възрожденски колорит.
С декоративно монументална живопис са били покрити отвън и стените на кулата. Тук са изписани интересни орнаментални композиции, фигури на архангели и светци-стълпници от втората половина на XIX в. Те са подсилвали тържествеността на атмосферата в манастирския двор. Някои изследователи смятат, че тези стенописи са дело на художника Петко Найденов от Троян.
Най-мащабна творба, след стенописите на Захари Зограф в манастира, е дърворезбеният иконостас в църквата, въздействуващ с естествения благороден цвят на дървото. Унгарският пътешественик Феликс Каниц (XIX в.) съобщава, че той е работен през 1839-40 г. от новоселския резбар Никола Матеев. С плетеничната си структура от растителни мотиви и архитектонични членения иконостасът е хармонична съставка на тържествено въздействащият храмов интериор.
В горната част, където са рамките на иконите на апостолите, мотивът на резбата е лозата, изникнала от сърцето на спящия над царските двери Адам. Тая лоза симетрично е разклонена на две страни с листа и гроздове, от които кълват лекокрили красиви птици. Орнаментиката на иконостаса представлява символични изображения на малки и големи птици и различни плетеници, срещани в старобългарските ръкописи.
В главната църква на манастира се пази най-старата икона - светиня на манастира "Пресветая Богородица Троеручица" - чудотворна. Според манастирската летопис тази икона е била пренесена от Атонските манастири и оставена тук през XVII век още при основаването на манастира.
Полихромията на интериора се допълва от иконостасните икони. Някои специалисти считат, че са на Захари Зограф, други на брат му Димитър. Подписи няма, но във всички случаи много от иконите и извън иконостаса носят типичните белези на самоковския център. Такива са "Рождество Богородично", "Архангелски събор", "Св. Богородица с младенеца на трон", "Св. Иван Рилски", "Св. Богородица" и "Христос Вседържател", някои от тях са от иконостаса в манастирската кръщелня.
В богатата манастирска колекция се пазят много творби, като иконите "Св. Никола" (цяла фигура), "Рождество Богородично" и др. Едни от тях, както и иконостасните царски двери, произлизат от старата манастирска църква. В първата половина на XIX в. (1825 г.) са създадени иконите "Скърбяща Богородица" и "Страдашият Христос" от Кою Цонюв, а в 1836 г. неговият син Теодосий рисува иконите "Св. Георги" и "Св. Димитър" на коне. В 1836 г. друг тревненски художник Цаню Захариев изпълнява иконите "Св. Иван Рилски" и "Св. Димитър с житийни сцени", "Рождество на Св. Йоан Кръстител" и "Архангелски събор" от 1836 г. Тревненски майстор е създал няколко иконостасни табли със сцени от Шестоднева.
Освен произведения на църковната живопис в Троянския манастир се пазят много и разнообразни произведения на приложните изкуства и занаятите. Сред тях особено внимание заслужават сребърна обковка на евангелие, великолепен потир, изработен в 1773 г. от майстор Генчо, сребърна мощехранителница от XIXв. със сребърен филигран, позлата и скъпоценни камъни. В началото на XIX в. в манстира се подвизавал монахът-художник Лекитий, създал няколко щампи с панорами на манастира.
Особено рядко и ценно произведение на възрожденското ни изкуство е напрестолния кръст от XIX век, изработен от видински златар с миниатюрна резба, работен в самия манастир.
Така през годините на своето съществуване и особено през Възраждането, Троянският манастир се превръща в средище на българското православие. Той е едно от важните огнища на народната ни просвета в миналото и един от най-ярките светилници, поддържал и укрепвал народностното съзнание на българина през най-тежки времена.
|
|
|
|
