|
100 национални туристически обекта: Национален пещерен дом - Луковит
|
|
|
|
|
|
Описание:
Национален пещерен дом – Луковит е построен за нуждите на научно-проучвателните дейности по спелеология в богатото на пещери, пропасти и понори Карлуковско карстово плато.
Нека разкажем за човека, чието име носи Националният пещерен дом - Луковит:
ПЕТЪР ИВАНОВ ТРАНТЕЕВ - 17 ЯНУАРИ 1924 - 24 НОЕМВРИ 1979
В течение на повече от тридесет години личността на Трантеев беше главният двигател на пещерното движение в България. Все по-малко ще стават тези, които имаха щастието да бъдат негови ученици и приятели, но и следващите поколения пещерняци трябва да знаят колко много дължат на здравите основи, положени от Хер.
Петър Иванов Трантеев е роден в София в семейството на учителка и касиер в БДЖ. Първата му пещера е Темната дупка при гара Лакатник - още на 12.11.1932 г. От 1939 г. посещава редовно сбирките на Първото българско пещерно дружество, участвува като научен ръководител на студентската група в пещерната научноизследователска бригада
,Акад. Т. Павлов", проучила в1947-48 г. редица пещери в Стара планина и Родопите. След ликвидирането на Пещерното д-во в края на 1949 г. Трантеев остава да работи по изследването на пещерите като секретар на научноизследователския колектив
..Млада гвардия" (главно в Лакатнишкия район, в откритата от Трантеев Рушова пещера и др.) Колективът разполага вече с карти на около 100 пещери и сведения за още 900. Трантеев членува в алпийската секция на д-во "Торпедо" (днешният "Урвич"), където създава научен отдел.
Към 1954 г. пещерното дело у нас едва мъждука. Малък брой ентусиасти, от които най-активен е П. Трантеев, извършват при трудни условия единични посещения на пещери. През тази година около Трантеев се оформя група от младежи, които започват активна работа в пещерите, с ударение върху пещерната фауна. Възстановяването на БТС създава възможност и за българските пещерняци да намерят своя организационна форма за развитие. По предложение на П. Трантеев група видни деятели (акад. Ив. Буреш, инж. П. Петров, проф.
Л. Динев, инж. Р. Радушев и Никола Загоров) подписват писмо с предложение да се създаде Комитет за пещерен туризъм. Решението на ЦС на БТС излиза на 14.08.1958 г., секретар на Комитета става Трантеев. Започват системни експедиции, които скоро рязко увеличават броя на проучените пещери в България. В продължение на 12 години (от 12.02.1961 г. до 1.09.1966 г. и от 2.08.1974 г. до 24.11.1979 г.) Трантеев е служител в системата на БТС (първо като секретар, а след това като зам.-председател на Републиканската комисия по
пещерно дело и пещерен туризъм; преименувана по-късно в Републиканска федерация по пещерно дело, предшественица на сегашната БФПД).
Впрочем, думата "служител" тук е съвсем неподходяща. Трантеев беше истински апостол на своето дело, всеотдайно
предан на любимите си пещери.
При него беше непрекъсната върволица от хора - първо в разрушената сега къща на ул. Радовиш 15 (срещу Централната гара), после в стаята му в БТС или в Зоологическия институт при БАН, където той работи по покана на проф. Ал. Вълканов от 1966 до 1974 г. и в Комисията за защита на природата при БАН (до 1974). Под негово ръководство бяха проведени десет международни експедиции и 4 международни сбора с участието на пещерняци и учени от ЧССР, ГДР, Полша, СССР, Румъния, Унгария, Югославия, Белгия, Швейцария, Турция, Франция и др. Трантеев имаше много лични връзки с чуждестранни пещерни организации и научни институти, беше високо ценен от водещите спелеолози в
света, а това се отразяваше и на престижа на младата българска спелеология.Той взе участие в IV и VI Световни конгреси по спелеология, на спелеологичните конференции в Карлмарксщад и Зул (ГДР), изследва редица пещери в Крим (1965), Австрия (1968),
в 1971 г. заедно със съветски спелеолози изследва една от най-дългите пещери в света (Озерная).
Като научен ръководител Трантеев взе участие в експедицията на д-во Планинец във Франция през 1969 г. Там участвува в изследването на огромната пропаст Берже, като достигна дълбочина - 650 м. Посещава още веднъж и Австрия като ръководител на българската експедиция в Бергерхьоле през 1974 г.
Като географ-спелеолог П. Трантеев разработваше въпроси, свързани с ледените пещери в България, с генезиса и морфология та на пещерните бисери, с терминологията и библиографията на българската спелеология и др.
Заедно с него ние създадохме проект за написване на много томна монография върху пещерите в България и започнахме разработването на първата част (Северозападна България). Между 1969 и 1973 г. проведохме системни проучвания (село по село)
във Видински, Михайловградски и Врачански окръзи. Резултатите са публикувани само частично, а основната маса данни и карти на стотиците изследвани пещери още
чакат да видят бял свят, заедно с много други недовършени от Трантеев изследвания.
Отишъл си без време в царството на Хадес, големият изследовател на българските пещери успя да публикува само няколко книги, както и над 330 статии във вестници и списания. Те обаче изиграха голяма роля за задоволяване на нуждата от пещерняшка литература - една
нужда, все още незадоволена у нас. Трантеев беше изключително любознателен и образован човек, с интереси не само към географията, геологията и геоморфологията, но и към биоспелеологията, археологията, пътешествията. Той беше волен дух, който тънко чувствуваше природата и полагаше неуморни грижи за опазването и. Трантеев имаше необикновено развито чувство към красивото, беше роден естет. Къщата му и до днес пази отпечатъка на това неповторимо присъствие.
Може би най-ценното и най-важното качество на Трантеев беше неговият магнетизъм, способността му да влияе върху хората и да ги заразява за каузата. Това качество определи и неговия най-важен жизнен подвиг създаването на над 35 пещерни клуба из цялата страна и прякото обучаване на над 500 пещерняци. Ние знаем с каква любов и вяра го чакаха навсякъде, как зарязваха всякаква работа, за да се включат в експедиция, ръководена от
Хер (така го наричахме заради "немското" му пристрастие към техниката). Той разработи програмите на курсовете, написа много от лекциите, не щадеше силите си да показва, да учи, да дава личен пример. Неговите ученици сега работят на ново, съвременно ниво, но основата беше заложена от Петър Трантеев. И никой от нас не би трябвало да забравя това.
Между важните за нашата спелеология дела на Трантеев са основаването на Главната картотека на българските пещери (заедно с инж. Р. Радушев), на Аварийно-спасителния отряд (заедно с П. Недков), създаването на първите знаци за картиране на пещери, на първата пещерна стълба и на първия пещерен телефон у нас и много други. За усилията му,
в резултат на които са били обявени за защитени над 200 пещери и природни феномени, Трантеев е удостоен със званието "Заслужил природозащитник" (реш. № 10 от 21.04.1971 г. на ЦС на БТС). Той е и почетен член на Украинското общество за защита на природата. За своята неуморна дейност на пещерняк и организатор на пещерното дело е награден и със следните медали и звания: "Отличник на БТС" (1960), медал "Алеко" (1965), втори медал "Алеко" (1970) , трети медал "Алеко" (1977) , "Златен прилеп" (1974), "За спортна слава - III ст." (1970), "Заслужил деятел на БТС" (1972). "Заслужил деятел по пещерно дело" (1979). Името на Трантеев носят откритите от него нови за науката родове и видове пещерни животни Трантеева парадокса (опилион от Рушовата пещера, описан от чехския изследовател проф. Й. Кратохвил), Трантеевиела булгарика (бръмбарче от Рушовата пещера и пещ. Варовит, описано от д-р Е. Претнер от Словения) , Булгардикус трантееви (стоножка от пещ. Банковица, описана от италианския специалист д-р К. Щрасер), Хистопона трантееви (паяк от пропастта Змейни борун в Родопите, описан от българския специалист Хр. Делчев), Фегомизетес радеви трантееви (бръмбар-бегач от проп. Сухата яма при с. Дружево, описан от българския биоспелеолог В. Георгиев). Други описания сега се подготвят. Името на Трантеев носи пещерният клуб в Луковит.
По негова идея беше построен Националният пещерен дом край Карлуково. Има решение на Пленума на БФПД, да бъде направено предложение за наименуване на дома на името на големия наш пещерняк. Трантеев много обичаше величествения карлуковски карст и мечтаеше, след пенсионирането си, да се пресели завинаги в Карлуково и докато го държат краката да обикаля безбройните старопланински пещери. Не беше съдено обаче да дочака това време. Както неговияучител Рафаил Попов, Трантеев тежко заболя от рак и ни напусна, ненавършил 56 години. Тези, които присъствуваха на незабравимото чествуване на неговата 50 годишнина в пещерата Темната дупка при Лакатник тогава и не помисляха, че хищницата-смърт етолкова близо до този необикновен човек.
Той наистина не беше създаден нито за служител,нито за пенсионер...
В своята забележителна студия върху Рафаил Попов акад. Буреш цитира знаменития Омуртагов надпис. Знаем го всички: ,,Човек, дори и добре да живее, умира и друг се ражда. . ." Нека обаче, като гледаме величествения паметник на Трантеев, наречен"организирано пещерно движение в България", наистина не забравяме за нашия Хер. Любимият му девиз беше: "Каквото можах, направих - който може, да направи повече!". И ако днес ние в различните области на спелеологията постигнем повече, да не забравяме малката къща на Радовиш 15 и въжената стълба с дрянови стъпала, по която един ден всички ще слезем при Хер в царството на сенките.
Петър Берон
|
|
|
|
