|
100 национални туристически обекта: Нос Калиакра - археологически резерват "Калиакра"
|
|
|
|
|
|
снимки: Георги Аврамов
|
|
Описание:
Калиакра е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват.
"Тук има съзнание за древност - ако можеш да видиш и усетиш, тук има недокосната природа, тук слънцето грее сякаш по-силно и отвява разума далеч от чувствата на сърцето".
Думата произлиза от гръцки: красив/добър и нос/крепост и означава "красив нос". В други италиански карти и съчинения от 14 век носа се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немския оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, което произлиза от красив/добър и "Добрите обръчи", като се има предвид трите стени на Калиакренската крепост. В състава на
Непристъпността на скалите станала причина още в дълбока древност тук да се изгради крепост. Най - ранните данни за населяването на носа са от IV в. пр. н. ера. Тогава Калиакра е населявана от тракийското племе Тиризи, дало и първото име на крепостта - Тиризис. През късната античност селището се нарича Акре Кастелиум и е един от петнадесетте града на провинция Скития, обхващаща земите на днешна Добруджа. В този период крепостта е важен пункт от Виа Понтика. С името Калиакра, равнозначно на добър или хубав нос, селището се споменава за първи път я края на XIII в. Най - голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV в., когато е столица на т. нар. Добруджанско (Карвунско) деспотство на българския владетел Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена областта Добруджа (турско произношение на името му).
Днес все още могат да се видят останки от тези селища. Част от материалната им култура е изложена в малък археологически музей, направен в една от пещерите тук.
През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу Османската империя.
На 31 юли 1791г. край бреговете на Калиакра се разразява най - голямата морска битка в Черно море. Край западния и бряг руската ескадра, водена от адмирал Ф. Ф. Ушаков, разбива турската армада. С тази победа завършва Руско - Турската война от 1787 - 1791 г.
На носа е поставена плоча с барелеф на руския адмирал, а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 г. е издигнат и негов паметник. Монументът представлява фигура в цял ръст и е поставена на възвишение, от което се вижда морето.
Според местна легенда кръвта на защитниците на крепостта, построена тук през 4 в. пр. н. е. се е пропила в скалите и така те добиват цвета си. Тази крепост по-късно става Римско, а после и Византийско владение. През средновековието е използвана за мюсюлмански духовен център.
Останките от крепостните стени са най-вече от столицата на Карвунското княжество на княз Добротица - последната българска земя, попаднала под власта на Османската империя. Съхранени са част от водопровода, баните и резиденцията на княза.
Находки открити при разкопките са изложени в малък археологически музей, направен в една от пещерите.
Легенди:
Легенда за 40 - те девойки
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.
Легенда за Свети Никола, покровителят на моряците
Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. В крайна сметка той бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук.
Легенда за съкровището на Лизимах
На скалния масив на нос Калиакра има руини от крепост. Тя датира от тракийско време. В скалите под нея има много пещери. Легенда разказва за съкровището на Лизимах. Той го заграбил при поход. Тогава жестоко потушил бунта на въстаналите градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта.
Брегът при нос Калиакра е стръмен с отвесни скали, които се спускат 70 метра надолу до морето. Те са твърди сарматски варовици и конгломерати, споени с глина, образувани в някогашно плитко сарматско море. Железните окиси, с които са наситени, придават пурпурночервена окраска на скалите. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни пещери са резултат на силната абразия.
Калиакра е една от първите защитени територии в България, обявен за природен резерват през 1941 г. Днес защитената зона обхваща сухоземна територия и акватория с обща площ 687,5 хектара. Калиакра е единствения резерват в България, включващ и защитена морска акватория.
Природния резерват има уникална природа и е единственото място в България, където се срещат степни тревни съобщества (степта Калекайря). През 1981 г. в морските пещери под носа все още се среща тюленът- монах. Тук могат да се наблюдават делфини, аристотелеви корморани, скален кос, папуняк, дебелоклюна чучулига, черногърбо каменарче и други редки видове, общо 32 вида птици по платовидната част и още 12 по скалните корнизи.
На север от Калиакра се намират две малки влажни зони - Болата и Тауклиман ("Птичия залив"). Тук гнездят интересни водолюбиви птици - малък воден бик, малък гмурец, патици. Неизмеримо богати са тези места по време на прелет, когато повече от 150 вида птици спират за почивка и хранене. Околните скални масиви са убежище на бухала, белоопашатия мишелов, застрашени от изчезване влечуги, включени в Червената книга на България.
Заливът, образуван от нос Калиакра представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби.
Поради местоположението си, нос Калиакра е особено важен за корабната навигация в Черно море. Светлинната навигация на носа се споменава в турски източници още през 13 век. Известно е, че в периода на османското владичество в Черно море е имало активно корабоплаване и на по-големите носове са действали морски фарове.
През 1856-1866 френско дружество изгражда по българските земи седем фара, един от които е на Калиакра. При Шабленското земетресение през 1901 г. се пропукал фарът и се е явила необходимост да се изгради нов. При постройката му са били използвани дялани камъни от крепостните стени. Новата бяла кръгла кула, била висока 9,7 м. и бялата светлина проблясва от 67,6 м надморска височина.
През 2002 г. Калиакра става част от новата навигационна система по Българското Черноморие по технологията VTMIS.
През август 2006 г. нос Калиакра е оборудван със система за художествено осветление, състояща се от над сто цветни прожектора, което го превърна в красива нощна морска атракция.
На носа има музей, ресторант, морската радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис.
На няколко километра от Калиакра вече се изграждат голф игрище Kaliakria Golf and Sea Apartments и вилно селище Kaliakria Hills.
|
|
|
|
100 национални туристически обекта - Нос Калиакра - археологически резерват "Калиакра"
|
Местонахождение:
|
Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна
Географски координати:
43.360641, 28.465405
Вижте 100 национални туристически обекта на по-голяма карта
|
|
Работно време:
|
10.00-19.00 ч. без почивни дни
|
|
Печат:
|
Да
|
|
Възможност за нощувка:
|
На палатка покрай нос Калиакра.
|
|
За контакти:
|
-
|
|
Маршрути:
|
По десният бряг на нос Калиакра, от крепостта се спуска алея до изградения в една от пещерите оригинален двуетажен ресторант със 160 места в пещерата и 200 места на открито. Втора алея отвежда туристите към друга, по-малка пещера, в която е разположен музей с ценни археологически експонати. Там се намира и печатът на Български туристически съюз (работно време: 10:00-19:00 ч. без почивен ден).
Тридневен преход - нос Калиакра - Русалка - Камен бряг
С палатка и спален чувал на гръб поемате на север от нос Калиакра. Следвате крайбрежието. По маршрута има уникално красиви гледки, можете да се порадвате на делфини скачащи над морските вълни, сърнички и елени.
Подводни разходки / места за гмуркане /
В тази част на Черноморското крайбрежие са едни от най-добрите места за гмуркане и подводен риболов.
Посещение на мидена плантация - Това е вашият шанс да видите как е устроена и функционира една действаща мидена плантация. Вие също така ще имате възможност да опитате от прекрасните мидени деликатеси, които ще са приготвени специално за Вас.
Представителите на животинския и растителен подводен свят, които може най-често да срещнете са: различни видове морски раци, миди, делфини, пясъчни риби, калкан, морски котки, множество малки рибки и разнообразни видове водорасли и актинии. През някои месеци може да се наблюдава и изключително красивото явление - фосфорeсценция на водата.
|
|
|
|
|
Галерия със снимки:
|
100 национални туристически обекта - галерия със снимки на археологически резерват Калиакра
|
|
|
|
|
|
