|
100 национални туристически обекта: Архитектурно-парков комплекс "Двореца" , Балчик
|
|
|
|
|
|
снимки: Георги Аврамов
|
|
Описание:
Балчик!
Сребристия склон!
Наименованието наистина е много сполучливо. Скалите са с цвят на сребриста пепел.
Вълшебни картини...
В далечината е морето - тайнствено, синкаво като небесата, ту забулено в мъгла, ту блестящо, но винаги неспокойно и винаги сияещо...
Морето!
Мярва ти се изведнъж, след дълъг път из възсивите безкрайни поля...
Дворецът на румънската кралица в Балчик кротува под пролетното слънце на брега на морето сред спокойствието на разкошния си парк.
Разлистващите се корони на дърветата, бистрите водопадите, езерцата и чешмите, огрените от слънцето кубета на малкия православен храм и минарето на джамията .Дворецът в Балчик е единственото подобно място в света, където мирно съжителстват свещените сгради на мюсюлманството и християнството. Заслугата за това има румънската кралица, която изповядвала екзотичната бахайска религия. По нейните канони тя вплела в прекрасна хармония десетки култури и влияния, така превърнала любимата си резиденция в едно от най-красивите и причудливи кътчета у нас.
През 1924 г. Южна Добруджа все още се намирала под румънско владение. По това време 47-годишната Мария решила да изгради своя лятна резиденция на морския бряг край белокаменен Балчик. Градежите продължили цели 11 години, но през 1937 г. дворецът "Тихото гнездо" вече се издигал на брега.
Дворецът бил оформен така, че всеки от принцовете или гостите да бъде максимално уединен в покоите си, разпръснати из парка. Римската баня, розариумът, параклисът или просторната колонада с изглед към морето пък предлагат безброй спокойни кътчета, навяващи романтика и носталгия по онези отминали времена. Тук реджина Мария давала разкошни приеми за цвета на европейската интелигенция. Хора на изкуството, най-вече поети, художници и музиканти, се стичали от четирите краища на света в резиденцията. Освен прочут меценат Мария била и поетеса, скрита под псевдонима Кармен Силва. Според съвременниците й кралицата била последната романтичка на ХХ век.
Мария имала двама синове - Михай и Николай, и красива дъщеря - Юлияна. Според разказите на хората нашият принц Кирил бил влюбен до полуда в принцесата. Според друга мълва сърцето на принцесата принадлежало на красив турски паша, който спасил от сигурна смърт дъщеря й, когато при силна буря паднала от лодката си в морето. Преданията сякаш са обвеяли двореца в Балчик с неповторима атмосфера. Поседне ли за миг на каменния трон на кралицата, разходи ли се до пушалнята при розариума, където Мария черпела гостите си с опиум и сладко кафе изкачи ли се по стръмните стъпала до малкия манастир, човек неусетно се пренася в друга епоха.
Университетската Ботаническа градина – Балчик е създадена през 1955 година на територията на парка в бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария.
Днес на обща площ от 65 дка в Балчик са разположени колекции на растителни видове от цял свят. Тук се отглеждат около 2000 вида растения, принадлежащи към 85 семейства и над 800 рода с невероятно разнообразие от цветове и форми. Една от големите атракции е колекцията от едроразмерни видове кактуси, представена на открито на площ от 1 дка. Тя е втората по рода си в Европа, след тази в Монако.Сукулентите са представени с над 600 екземпляра.
Част от растителното разнообразие са и екзотичните растения: бонбонено дърво, моливно дърво, метасеквоята. Последната е известна още и със сензационното си откриване. Учените са смятали, че дървото е изчезнало от планетата Земя, поради което го описали по изкопаеми остатъци, а 5 години след това по време на научна експедиция в Китай е намерено живо от академик Николай Стоянов.
Сред най-красивите растения в градината са водните лилии, магнолиите, както и великолепно аранжираната колекция от едногодишни растения на входа.
Ботаническата градина в Балчик е също и единствената ботаническа градина у нас, която изгражда и развива специални алеи за хора с двигателни и зрителни затруднения. Там незрящите могат да се запознаят с растенията посредством специални табели, написани с брайлово писмо и да добият пълноценни впечатления от градината.
Разходка из двореца
От всичко, което е дело на човешкия ум и талант, в "Тихото гнездо" лъха спокойствие, романтика, интимност, простота, природна красота. Трудът е използван да поизглади някои грапавини на природата, да направи всичко по приятно, по-удобно, по-близко до човека.
Обикновено човек, попаднал за пръв път очаква да види огромни монументални сгради с подчертана строгост и величие! Той среща малки, простички постройки, голяма част от тях са стари реставрирани воденични със запазени бодни колела, за декорация. Новите Здания са подчинени на стила на заварените и трудно се различават от тях. Изградени са от едни и съща материали, покрити са със същите потъмнели от времето турски керемиди. Постройките в "Тихото гнездо", стари и нови, били предназначени за почивка на кралица Мария през лятото, на членовете на нейното семейство и гостите. Разбира се, част от сградите се използвали за жилища на охраната и прислугата, за канцеларии и за други нужди.
Започваме нашата разходка рано сутринта при изгрева на слънцето от парадния вход.
Това е двуетажна еркерна постройка, приличаща на триумфална арка, с кух долен етаж, през който се влиза в двореца. По средата на входа, в ляво и в дясно, в самите каменни стени във форма на заоблен от горе конус, са издълбани места за часовите. Тук денонощно, облечени в парадна униформа, са стояли неподвижни, безмълвни като статуи стражите. Под входа по специално легло тече река и сякаш в надпревара се стреми към морето. Горният етаж на постройката служел за караулно помещение. От тук започва сенчестата алея, от двете страни на която шумолят листата на старите тополи. Стигнахме до "Моста на въздишките", под който водите на реката се затичват към девет метровата пропаст. Мария искала този мост да напомня на посетителите за моста във Венеция.
Сега обърнете внимание на оригиналната вила. Наричат я "Пещерата", защото холът и наистина прилича на пещера. Това е някогашна воденичка, пригодена по волята на Мария за летен отдих на нейните гости.
Да продължим по това каменно стълбище, за да стигнем до "Гнездото" на кралицата.
Под нас е дворецът "Тихото гнездо". В него е живяла някога кралица Мария. Представлява неголямо триетажно здание издигнато на три последователни тераси в ориенталски стил до самия бряг на морето. Това е единственият дворец с минаре и до него в пълна хармония - кубе на православен храм. За да стигнем до първият етаж на "Тихия кът", трябва да се спуснем на долу, да преминем през девет тераси, постлани с каменни плочи и малки цветни градинки по края, обърнати към морето. Всяка една е оформена самостоятелно и същевременно е част от останалите. Помежду си са свързани с тесни криволичещи каменни стълбички. Всичко предразполага към интимност. На всяка площадка архитектите са намерили подходящо място, Закътано, уютно, удобно, с открит изглед и същевременно мъчно забележимо За другите, за да поставят каменни скамейки за отдих, За размисъл или разговор...
Заповядайте да ги видим. Намираме се на третата площадка. Тази желязна вратичка, обрасла с виещи се храсти, е водела някога към пушалнята на кралицата. Зданието е било масивно и е имало само едно отделение. В него се влизало през голяма стъклена врата. При електрическо осветление стените му фосфоресцирали. Акустическите приспособления в пушалнята позволявали да се подслушват и най тихите разговори, дори и шепотът между дамите и техните ухажори. В същата тази зала тя приемала и гощавала с кафе и опиум канените от нея мохамеданки, жителки на Балчик. Кафе и опиум е обичала и самата Мария. Останалите две площадки Завършват с изящни римски колонади които поддържат буйно растящи лози и виещи се растения.
Сега да минем през този своеобразен "тунел", 3а да излезем в източната страна на третия етаж на двореца. В него е живяла кралица Мария, малката и дъщеря Юлияна и най-приближените и дами. Обърнете внимание на особеностите на този етаж: малки ориенталски прозорчета, тесни тъмни коридорчета, чардак с изглед на изток и юг, от чийто таван висят разкъсани котвени вериги, символ на своеобразната философия на жената, която го е обитавала. Влизайки в този етаж, човек изпитва чувството, че е попаднал в мохамедански храм. От входа по тясно коридорче се влиза в сравнително голяма зала, съответствуваща на молитвените зали в джамиите, а наоколо са входовете на няколко други помещения. Тази зала е служела за трапезария на кралицата и нейните приближени. До нея била спалнята и мебелирана в ориенталски стил. Алеята, която започва от тук на изток достига до "моста на въздишките". По нея е минавала Мария. Та представлява тераса, постлана с каменни плочи, Забулена от високия, обрасъл с растителност бряг, а в дясно - каменни парапети, на места прекъснати и съединени с парчета котвени вериги. Тази алея нощем е приказна под светлината на фантастични фенери. Ето тук под нас, алеята е разширена, за да даде място на малко мохамеданско "гробище" с няколко мраморни надгробни паметници, взети от Балчишките джамии, с много цветя, сред които шепти тайните си едно фонтанче...
Да слезем на първата тераса, за да разгледаме двореца откъм лицевата му страна.
Погледнете тази скулптура на млада жена, държаща платноходка, впила поглед в морската шир. Терасата пред покоите на кралица Мария, където сега се намираме, е превърната в алея, която стига до най-източната и най-ниската част на парка.
Нека да минем по нея. Ето я старата топола, прегърбена от годините. До нейния дънер и до сега стои каменният трон на кралицата.
Ще продължим нататък, покрай брега на изток, за да минем под надвисналите стари лози между някогашните воденички, покрай които и досега шуми водата, движила тежките им колела...Стигнахме и втория мост, копие на "Моста на въздишките", над вече успокоената река, идваща от водопада.
От тук най-добре се вижда красотата на падащата вода, Зеленината на брега и билата на принц Николай, малкия син на Мария, кацнала на стръмния бряг, Забулена от клоните на големите дървета. През този мост алеята ни въвежда в друга цветна градина, 3а създаването на която са вложили таланта си архитектите-строители и особено цветарят Жул Жани, заслужил благодарността на Мария. Това е сякаш кът от рая описан в Свещеното писание на мохамеданите в него има всичко: прохлада и слънце, вода и цветя, които упойват с аромата си. Тук съжителстват в името на красотата цветя, храсти, дървета събрани от средиземноморските острови, от бреговете на Тихия океан и Черно море, от южна Азия и Америка. Особено впечатляват розите със своето разнообразие, хубост и необичайност.
Ето я и "Римската баня", която се явява неразделна част от околния пейзаж. Построена е на отделна тераса сред чудна градина, украсена със стари делви, многостенни каменни вази, водоскоци и басейнчета. По стените на "банята" не са пропуснали да изпишат религиозни мотиви.
Да продължим по нататък. Вижте това малко параклисче, което е сложено тук сякаш за Завършек на прекрасната картина. То е малка еднокорабна православна църквица, изградена от местни материали, главно камък, изпълнени в декоративен стил. Най добре е изписана кралица Мария като държи в ръка "макета" на параклиса.
Около църквицата има малко дворче с чешма, надгробни християнски паметници, донесени главно от Молдовия. Всичко това навява спокойствие и предразполага към размисъл.
Още при строежа на параклиса кралицата поискала след смъртта и тук да бъде положено сърцето й. Имайки предвид това, архитектът определил специално място за него в олтара. Така тялото и щяло да бди над двореца "Тихото гнездо", в чийто трети етаж, където била спалнята се влизало през чардака с висящите, разкъсани котвени вериги, а сърцето - тук, в параклисчето, по-далеч от земните и грехове, философия!...
Сега трябва да се върнем малко назад и да поемем по каменното стълбище към вилата на принц Николай. То се вие между сенчести дървета, бамбукови храсти и ароматни цветя. Строителите сякаш са предвидили, че в бъдеще по това стълбище минават екскурзианти и направили няколко площадки, за да имат възможност да си отдъхват.
Ето я и вилата на принца - триетажна, реставрирана стара постройка с два тесни каменни входа от изток и от запад, с изглед към морето. Може би за това са я нарекли "Синята стрела" тя е изградена от камъни и пръти покрита е със стари керемиди, има малки прозорчета и голяма стряха, сякаш за да я покрива от любопитни погледи. Всичко така е направено и входовете, и вътрешното разпределение на помещенията, че да създава удобства за младия Николай и неговите приятели. Опивани от шума на бликащите води наоколо, плясъка на морето, песните на птичките и силните вина, тук те устройват забавления през тихите летни нощи.
Следва "Градината на Аллах", осеяна с ярки цветя, старинни делви и няколко каменни скамейки за отдих. Тук най-интересни са кактусите. Те заемат цялата източна страна на градината. Много колекционери на кактуси мечтаят за тях.
Стигнахме до изхода на тази божествено красива градина. Той представлява параклисообразна постройка с три свода. Обърнете внимание на желязната врата, украсена с плетеници от цветя. На стената има майолика изобразяваща младенеца Исус с Дева Мария, глави на ангели и нечии ръце, полагащи венец на божията майка. В средата се намира постройка, която завършва с пресечена четиристенна пирамида, обърната с широкия край нагоре, подобна на капител. Над него виси геранило на желязно колело и бронзово ведро за декорация. Тук често е почивала кралица Мария, мислела, мечтаела и кроила своите планове...
Тук завършва нашата разходка.
Довиждане и не забравяйте - посете двореца в началото на юни при изгрев слънце!
|
|
|
|
