|
100 национални туристически обекта: Музей на образованието - град Габрово
|
|
|
|
|
|
Описание:
В началото на ХVIII век започва развитието на българските възрожденски процеси, част от които е борбата за национална просвета. В тези трудни векове, един от българските духовни центрове е малкият планински град Габрово, разположен в полите на Стара планина. Той се превръща в люлка на българското светско образование.
Тук на 2 януари 1835 г. е открито Първото българско светско училище. За нуждите на училището се създават първите учебници, помагала и пособия, които се възприемат като еталон от по-късно възникналите български училища.
От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в поробените български земи.
От 1889 г. тя приема името на своя благодетел Васил Априлов и се нарича Априловска гимназия.
През 1974 година е създаден националният музей на образованието. Единствен по рода си, той съхранява историята на българското образование. Помещава се в обявената за паметник на културата историческа сграда на Априловската гимназия.
История на музея
Идеята за музей на образованието вълнува просветните среди В България още от първите години след освобождението от османско владичество (1878), но практически замисълът се реализира В началото на XX В. През 1904-1905 г. с активното участие на министъра на народното просвещение проф. д-р Иван Шишманов В София се създава училищен музей. Добрата предварителна подготовка, правилно изградената, организационна структура и положените усилия осигуряват пълноценен живот на това културно-просветно средище, което българското учителство приема с Възторг и използва В пряката си педагогическа дейност. По това време са събрани доста материали за историята на българската просвета, част от които се съхраняват В съвременния Национален музей на образованието. Активният период на педагогическия музей продължава само няколко години и постепенно заглъхва поради подценяване на ролята и Значението му от следващите ръководители на просветното Ведомство. Музеят отново е възстановен при управлението на БЗНС (1 920-1 923), когато В страната се провеждат редица демократични преобразования, включително и 6 областта на образованието. През- следващите две десетилетия той почти не развива дейност, а съществува предимно като хранилище на материали за учебното дело.
След победата на Деветосептемврийската социалистическа революция (1944) се създават условия за възходящо развитие на българската култура. Възражда се и се утвърждава инициативата за уреждане на музей на образованието. Редица трудности забавят решаването на въпросите, свързани с организационната дейност на музея. В отделни години научни работници от Педагогическия институт (сега НИИОО "Акад. Т. Самодумов") при БАН се занимават и с проблеми на музея. Основателно замисълът се свързва с Габрово - люлката на новобългарската просвета, а решение на МС на НРБ постановява от 1 .I. 1974 г. в сградата на най-старото пълно средно учебно заведение в страната - Априловската гимназия, да се създаде музей на образованието.
Националният музей на образованието е културно-просветен и изследователски институт, чиято основна задача е да издирва, събира, проучва и да опазва писмени и веществени паметници на българското образование, да показва развитието му В миналото и на съвременния етап. Неговите фондове съхраняват хиляди музейни ценности: печатни и ръкописни книги - учебна и учебно-помощна литература, закони, правилници, наредби, програми; документални материали - писма, доклади, свидетелства, грамоти; снимки и албуми; учебни помагала, учебно-технически средства и. предмети от училищно обзавеждане; училищни символни Знаци и отличия; изделия на ученици и учители; униформени облекла; лични вещи на просветни дейци и участници в борбите за национална свобода и социално равенство; документални филми и звукозаписи. Музеят приема постъпления от цялата страна. Определено място В проучвателската и събирателската дейност се отрежда на дружествата "Приятели на музея" и на движението "Народната памет разказва". Събраните и научно-обработени материали са база за уреждане на постоянна музейна експозиция, за подготвяне на тематични изложби и за научни изследвания върху педагогическото наследство, фондовете на музея и специализираната библиотека, която притежава над 22 хиляди тома педагогическа и историческа литература, са достъпни за всички, интересуващи се от проблемите на българското образование.
Дейността на музейния колектив има реална обществена изява в много мероприятия, които популяризират името и Значението на музея като национален институт. Тематичните изложби " Освободителната война (1877-1878) и българското училище", "Сто години предучилищно възпитание в България", "Учителите 8 Септемврийското антифашистко въстание (1923)" и др. гостуваха 8 различни градове на страната. Представители на музея ежегодно се включват в изследвания по история на българското образование и участвуват в национални и регионални научни сесии. В специализирания научен орган "Годишник. История на образованието в България" поместват публикации музейни работници и сътрудници от цялата страна. В рамките на общата културно-просветна работа се осъществяват преки контакти и съвместни инициативи с учебни заведения, с окръжните управления за "Народна просвета", със сродни музеи и институти, с отделни колективи и др. Музеят се включва 8 предавания на Радио София и радиоцентър - Габрово, предоставя материали за местния и централния периодичен печат и пр. От 1977 г. датират пърВите контакти със сродни музеи 8 СССР, Полша, Унгария, Франция и други страни за Взаимна обмяна на информация и проспектни материали. Международната дейност постоянно се разширява и се насочва към сключване на договори за двустранно сътрудничество, както и към участие 8 международни инициативи. От 1986 г. музеят е член на КОДИЕСЕЕ към ЮНЕСКО (Субрегионален механизъм за сътрудничество В областта на изследванията и развитието на нововъведенията в образованието в Югоизточна и Южна Европа).
Националният музей на образованието е уреден в сградата светиня на българското образование - Априловската гимназия. Извършеното преустройство запази външния образ на сградата непроменен, а вътрешното пространство остана Възможно най-близко до оригиналното. Паметникът на В. Априлов пред зданието и гробът му - естествен център на дворното пространство от юг, са елементи 6 една Визуална ос и могат да се възприемат от главния вход и централното фоайе. Музейната експозиция е разположена на площ от 1500 м2 В централния и западния корпус на сградата, а източният е предназначен за работни помещения, фондохранилища и лаборатории. Експозицията бе открита от акад. Сава Гановски на 22.V. 1 986 г. В процеса на нейното изграждане като научни консултанти участвуваха ст.н.с. М. Станчева, ст.н.с. I ст. д-р. ЦВ. Тодорова и проф. д-р Ж. Атанасов, а художествено-пространственото оформление бе реализирано от колектив с ръководител н.х. Иван Радев.
Експозиция
Основната музейна експозиция показва историята на българското образование и обхваща Времето от създаването му през Първата българска държава до наши дни. Тя разкрива неговия характер като духовно-етническа спойка и фактор за обществено-икономическия и културния напредък на България през вековете, а така също и съвременното образование като спираловиден процес на пробуждане, формиране, разгръщане и усъвършенствуване на знанията и способностите на човека. Експозицията има траен характер и е създадена на базата на музейния фонд, а пространственото решение позволява допълване или подменяне на експонати, подмяна на отделни тематични групи за актуализиране на показаните проблеми и за по-пълно разкриване на фондовото богатство. В нейната единна структура са обособени хронологически тематично свързани дялове, които могат да се разглеждат независимо от останалите части.
Оформени са следните експозиционни цикли: пълен - зали 1 - 13; три хронологични цикъла: от създаването на българската просвета през средновековието до освобождението от османско владичество (1878) - зали 1-4; от Освобождението до 9.IX. 1 944 г. - зали 5, 7-9; от 9.IX. 1 944 г. до наши дни - зали 10-13. Всеки от трите основни цикъла се дели на по-малки хронологични отрязъци. Първият представя: българската просвета през средновековието (IX-XIV В.); просветата В българските земи през периода на османското иго {XV-XVII В.).- зала 1; българското образование през периода на Възраждането (XVIII и 20-те год.на XIX В.)- зала 2; през 30-те и 70-те години на XIX в. - зали 3 и 4. Вторият обхваща: българското образование през периода на капитализма (1878-1918) - зали 5, 7 и 8 и от 1918 до 1944 г. - зала 9; а третият - българското образование през периода на социализма (1944-1979) - зала 10, и след 1979 г. - зали 10-13. По този начин съчетаването на хронологичния с тематичния принцип, приложени Вътрешно В хронологичните дялове, позволява да бъдат представени най-Важните моменти за облика на българското училище В дадената историческа ситуация, а чрез средствата на музейното представяне да се оформят акцентните центрове. Използването на съвременни аудио-визуални технически средства е осъществено с мярка и допълва основната информация.
Общата реализация на основните и допълнителните елементи на музейната експозиция съдържа многофункционални възможности. В двете възстановки на учебната зала от взаимното училище, през XIX в. - зала 4, и на класна стая от Априловската гимназия, началото на XX В. - зала 5, се провеждат уроци по роден език и родна история. Ученици и посетители Влизат В пряк досег с музейните ценности. Една от залите за съвременното училище (13) е обзаведена изцяло със съвременна компютърна техника. В нея се провеждат курсове за получаване на Втора (компютърна) грамотност, а гостите се запознават с приложението на тая техника в образованието. За по-задълбочено разработване на отделни проблеми, за периодично поднасяне на нова тематика и пр. е обособена зала (15) за Временни изложби. Широко отваря вратите си за посетители и актовата зала (6), в която се осъществяват юбилейни тържества, концерти, симпозиуми и др. Музеят разполага и с кино-Зала (14), която освен за прожекции, кинолектории и др. се използва и за временни експозиции.
|
|
|
|
