|
100 национални туристически обекта - Национален музей "Параход Радецки"
|
|
|
|
|
|
Описание:
Австрийският параход Радецки е построен през 1851 г. във корабостроителница "Обуда" - Будапеща (Тогава Австроунгария). Бил е собственост на първо привелигировано имперско и кралско дунавско дружество (наименование до 1918 г. ). Носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки, славянин, словак по произход. В центъра на Виена има негов паметник.
В чест на 90 годишнината от героичната гибел на Христо Ботев 1 200 000 български деца събират средства за построяването на точно копие на легендарния за нашата история параход. Така възстановеният параход Радецки е пуснат на вода на 28 май 1966 г. и на 30 май акустира на Козлодуйския бряг.
На 26 август 1966 г. заплува по тихия бял Дунав към Будапеща и Виена. В 17 ч. на 4 септември пристига във Виена. Австрийците отразяват факта чрез всички вестници, радио и телевизия...
История
Национален музей "Параход Радецки" гр. Козлодуй е създаден с решение на МС от 16 март 1982 год.
Неговият статут е национален и под негова опека са на първо място кораба - музей "Радецки", а също и картинната галерия създадена в предходните години (1989-1990).
Музеят е изцяло свързан с Ботевата тематика, живота и делото на Хр. Ботев и трагичната гибел на неговата чета. Самият кораб "Радецки" с течение на годините се превръща в институция, в незаменима светиня и страница в нашата българска история. Наша цел е да разкажем за гения и революционера Христо Ботев, незабравимият подвиг и саможертва в името на България. Ще отделим специално внимание на първите и последващи Ботеви тържества. Ще се опитаме да проследим историята на Кораба "Радецки" и всеотдайната работа на колектива на Националния Музей.
В края на 1874 год. И началото на 1875 год. Сред революционната емиграция във Влашко все по голямо влияние придобивал Хр. Ботев. Роден е на 6 януари 1848 год. В Калофер в семейството на известния възрожденски учител Ботьо Петков и Иванка Дрянкова. Учил първоначално в родният си град а след това продължава образованието си в Русия. С помощта на Влиятелното Българско настоятелство в Одеса той постъпил като стипендиант във Втора Одеска гимназия. През 1865 год. , той е отстранен от гимназията. През лятото на 1866 год. Ботев посетил град Комрат, Бесарабия и със съдействието на попечителя на българските колонии Иван С. Иванов получил назначение като учител в с. Задунаевка, но още през февруари 1867 год. Бил принуден да се завърне в Калофер за да замести болният си баща в местното класно училище.
През септември 1876 год. Хр. Ботев напуска Калофер с намерението да продължи образованието си в Русия, но след като пристигнал решил да се установи в Букурещ.
По - късно заминал за Браила, където започнал работа в печатницата на Димитър Паничков. През август 1868 год. Се върнал в Букурещ и се записал в Медицинското училище, но много скоро се разочаровал и го напуснал. В края на ноември 1868 год. Се запознал с В. Левски, с когото живял известно време в една изоставена мелница край румънската столица.
След няколко много тежки месеци на недоимак през 1869 год. Ботев станал учител в Александрия, а по късно и в Измайл. Същевременно активно сътрудничил на вестник Тъпан .
През юли 1871 год. Ботев започнал да издава своя първи самостоятелен вестник Дума на българските емигранти. Помага на Л. Каравелов в подготовката на вестник Свобода и вестник Независимост. Издава и три броя от своя сатиричен вестник Будилник.
След смъртта на В. Левски, Хр. Ботев се изявил като най-активния последовател на неговите идеи.
Името на великият ни поет и революционер е свързано преди всичко със саможертвата на неговата чета, с трагичната им гибел.
Говорейки и пишейки за тези безсмъртни хора, останали незабравими в сърцата ни чрез техните родственици, близки последователи не можем да не споменем макар и накратко за най мащабното и обширно въстание в българската история - Априлското.
В хода на дискусиите повечето гюргевски дейци били убедени, че през пролетта на 1876 год. Трябва да се организира ново въстание.
Гюргевският комитет разделил страната на революционни окръзи.
Първи - Търновски
Втори - Сливенски
Трети - Врачански
Четвърти - Пловдивски
На 14-ти април в местността Оборище, близо до Панагюрище, се провело и общо събрание на всички комитети в 4-ти революционен окръг. Събранието уточнило плана за бъдещите въстанически действия и утвърдило 1-ви май като начало на въстанието. Поради непредвидени oбстоятелства въстанието избухва още на 20-ти април 1876 год. Враца научава за избухналото въстание едва на 24 ти април. В крайна сметка революционните дейци решават да изчакат пристигането на Ботевата чета, която да спомогне за избухването на въстанието в 3-ти революционен окръг - Врачански.
В началото на април 1876 год. под ръководството на Хр. Ботев, Н. Обретенов и Г. Апостолов започнало сформирането на голяма чета, която трябвало да се прехвърли в България веднага след обявяването на въстанието.
Първоначално организаторите смятали, че ръководители на четата трябва да са П. Хитов и Ф. Тотю, но те сметнали, че при създалата се сложна международна обстановка ще трябва да изчакат с изпращането на четата в България. За воевода на четата бил избран Хр. Ботев.
Към средата на май подготовката на четата приключила. Като отчели развитието на въстанието в страната Хр. Ботев и неговите помощници, решили да насочат четата към Враца, тъй като силите на местната комитетска организация били запазени, и съществували възможности за вдигането на въстание.
На 16-ти май, Хр. Ботев и част от четниците се качват от Гюргево на австрийския пътнически кораб "Радецки" - извършващ редовен рейс по река Дунав. От Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет. Към тях се присъединили и останалите доброволци, който били предварително разпределени в групи, за да не привличат вниманието на румънските власти.
На 17-ти (29-ти по нов стил) май "Радецки" бил завладян, след което екипажът бил принуден да спре парахода на българския бряг до село Козлодуй.
На парахода Радецки в 1-ва класа Хр. Ботев пише своето безсмъртно писмо, останало и до ден днешен в нашите сърца, адресирано до жена му Венета и невръстните му деца. Дъщеря му Иванка е едва на 40 дни.
Воеводата отправя написано от него писмо на френски до капитана на парахода - Дагоберт Енглендер, в което поставя своите искания и изрича прословутaтa фраза - "Тук се слуша мойта воля..."
Капитан Д. Енглендер пристава при село Козлодуй пожелавайки успех на българските четници в тяхната безстрашна мисия.
За няколко дни, сражавайки се с турските потери, четата достига врачанския балкан, но не получили подкрепа от местните комитетски дейци, които по същото време трябвало да вдигнат бунта във Враца.
Ботевата чета била принудена сама да води тежки боеве срещу многократно превъзхождащият я противник. На 20-ти май, когато поредното сражение затихвало, Хр. Ботев паднал убит. Неочакваната гибел на воеводата предизвикала смут сред въстаниците. Изтощени, гладни и обезсърчени те се разпръснали на малки групи, които станали лесна плячка за башибозука. Повечето от четниците били избити или попаднали в ръцете на властта. Само десетина от тях успели да се доберат до Сърбия и Румъния.
Версиите около смъртта на Хр. Ботев са множество - но най-разпространената е, че загива от случаен турски куршум.
С разгрома на Ботевата чета Априлското въстание фактически завършва.
Хр. Ботев е може би една от малкото светли личности, чийто чествания, започват още с Освобождението на България.
Първото честване е устроено от местните козлодуйски жители още през месец май 1878 год. Тогавашните чествания са наричани "oброци". На първия оброк са принесени 200 агнета курбан, по едно за всеки загинал четник. Името на местността останало Оброк.
Пловдив и Враца организират първите тържества в страната през 1884 год.
Известно е, че Хр. Ботев пада пронизан от вражески куршум на 1-ви юни 1876 год., но революционните дейци начело със З. Стоянов, вече в следосвобожденска България нанасят коректив в датата на честванията - тогава е прието да се празнува на 2 юни.
И до наши дни пиковия ден на Ботевите празненства остава този ден.
През 1888 год. на Козлодуйския бряг идват и двамата революционни дейци - З. Стоянов и П. Хитов. Те са и първите българи изминали пътя на Ботевата чета от Козлодуйския бряг до Околчица.
Тържествено протича и 25-годишния юбилей организиран от Козлодуйската и Оряховската общини. Стичат се множество хора от Видинско, Оряховско, Свищовско и Ломско.
С всяка изминала година Ботевите тържества имат все по-голям размах, а през 30-те години, особено голяма величественост придава участието на Оряховският полк с устройваните от него паради под командването на майор Дипчев.
След 1944 год. Комунистическите правителства правят за Козлодуйския бряг изключително много, но вече като част от държавната им политика.
В тези години няколко комисии са сформирани и изпратени да уточнят пътя на Ботевата чета вземайки предвид всички данни и сведения за това.
Под ръководството на Димитър Осинин, Ботевият път от Козлодуй до връх Камарата, първоначално е маркиран с 54 каменни знака и 6 малки възпоменателни паметника. По-късно маркировката след окончателното определяне на мястото, където е загинал Ботев е довършена и във Врачанския балкан. Знаците стават 68.
През 1954 год. Врачанската общественост приема идеята да се очерате Ботевият път с широка алея, маркирана от два реда дървета. Тази инициатива е подкрепена още същата година. За нейното утвърждаване и осъществяване по късно своя принос дават историци, писатели, общественици. През 1958 год. е публикувано и специално постановление за изграждането на алея - паметник от Козлодуй до лобното място на Ботев. През 1971 год. ЦК на БКП и МС решават цялостно да се оформи и изгради единственият по рода си у нас паметник, очертан от 120 км. алея от Козлодуй до връх Камарата - Околчица и Рашов дол. Алеята сочи Ботевия път. По тези дири вече десителетия наред вървят и българските туристи. В първите години те са десетки, а в следващите те са хиляди. И до днес към Козлодуй се стичат стотици походници от всички краища на страната, за да минат по стъпките на Ботевата чета.
Освен изграждане на Ботевата алея, са изградени и паметни знаци увековечаващи признателността на населението към безсмъртният подвиг на Ботевата чета.
Първия опълченски кръст от акациево дърво висок 3.5-4 м. е положен още на 30.5.1878 год. от Младен Павлов - Козлодуйското даскалче и местното население.
През 1882 год. пак по инициатива на местните жители запазеният и до днес Оброчен каменен кръст. Той се намира на Козлодуйският бряг в непосредствена близост до големият паметник, за който ще стане дума по нататък. На него и досега се четат благодарствените думи на Козлодуйци. След изгниването на първия дървен опълченски кръст е поставен нов такъв.
С цел изграждането на достоен паметник и събирането на средства за него се основава дружество Хр. Ботев - Козлодуйски бряг. То организира шумна кампания през 1905 год. И полага основния камък за изработка на паметника - целта е да бъдат увлечени в святото дело и държавните фактори. Държавата не отпуска пари. Козлодуйци с дарения на пари, строителни материали и труд издигат до 1934 година читалищния дом, но мечтата за построяване на паметника не ги напуска.
През 1932 година по инициатива на културтрегера на Козлодуй - Никола Палашев и с решителната намеса на видния местен общественик Стан Ангелов на Крушов баир /местността намираща се в непосредствена близост до пристанището построено на мястото на слизане на Ботевата чета/ бива създаден живият паметник - инициалите на Христо Ботев, очертани с акациеви дръвчета.
През април 1937 год. Комитета ръководещ дружеството Хр. Ботев - Козлодуйски бряг бива напълно подменен. Той се свързва с Дирекция на водните съобщения - Русе, чрез тази инстанция се осигурява надеждно и бързо проектиране, конкурси, квалифицирано инженерство - отпусната е сумата 600 000 лв. Козлодуйци дали по 10 дена доброволен труд, а с добитъка си извозвали безплатно баластрата за бетоновата колона от дунавското корито.
Създател на паметника бил Стефан Пейчев - родом от Сливен, а каменната облицовка е направена от Козлодуйчанина Асен Илиев.
Паметника е построен през 1939 год. Освещаването му било обявено за 01. 09 1939 год., но на тази дата Германия обявява война на Полша, с което започва Втората световна война. Съобщените по радиото вести, за началото на войната, провалят традиционното празненство. При паметника излязъл с фотограф само зидарят Асен Илиев за да заснеме себе си пред завършената десетилетна мечта на козлодуйци.
През 1947 год., бюстът на Хр. Ботев, подарен през 1936 год. от юнкерите от царското военно училище, бива положен на пиедистал в центъра на Козлодуй.
Всяка година на 2 юни в цeнтъра на града пред паметника се стичат множество хора, които да отдадат своята почит пред една от най ярките личности в нашата история.
А сега нека ви разкажа за единствения и уникален плаващ музей - кораб "Радецки.
Няма българин чието сърце да не трепва само при споменаването на това име. Австрийския параход оказал се символ на жаждата за свобода на милиони българи. Корабът обединил цял един народ в една обща кауза изпълвайки я с невиждан ентусиазъм.
"Радецки" - наша оживяла страница.
Много българи не са запознати с историята му. Българите заслужават да знаят съдбата на своята светиня, ние им го дължим.
Австрийския "Радецки" е построен през 1851 год. В завода "Обуда" - Будапеща - намиращ се в рамките на тогавашната Австроунгария. Носи името на фелдмаршал Йозеф Венцеслав Радецки, славянин, словак по произход. Роден е 1766 год., а почива в 1858 год. В центъра на Виена е издигнат негов паметник, а до ден днешен неговия бюст е на носа на кораба "Радецки"
Историята на превърналата се в годините национална светиня е дълга и изпълнена с множество перипетии.
През 1906 год. по инициатива на Стоян Заимов и с подкрепата на тогавашното правителство на Димитър Петков се решава по случай 30-тата годишнина от освобождението на България от турско робство да се изгради край Свищов Военно-исторически паметник музей. Идеята била реката Текир дере да се превърне в Дунавски воден ръкав, където на вечен пристан да е кораба "Радецки". За целта трябвало да се откупи от Първо императорско дунавско параходство - Виена парахода. Когато народното събрание се събрало да гласува предложената от Министър председателя Димитър Петков сума за откупуването той е убит на бул. "Цар Освободител". В последствие идеята е забравена.
През 1926 год. в Свищов се сформира комитет "Цар Освободител" с почетен председател Стоян Заимов. Комитета решава да изпълни проекта за паметника музей в Текир дере. Призовани са всички българи да помогнат "Радецки" да се завърне в български води.За да не искат пари нито от Народното събрание нито от цар Борис III. Министерство на просветата трябвал0о да осигури 6 държавни кинематографа - 3 за Северна и 3 за Южна България. Целта била опитни лектори от градове и села да събират за вход под формата на житни храни, които по късно осребрени щели да образуват нужния капитал за откупуването на "Радецки". Предвиждало се по тази система в срок от две години да се съберат 50 000 000 лева за осигуряването на стабилен фонд за материалната издръжка на всички паркове - паметници, военно - исторически къщи, музеи и мавзолеи, издигнати от Комитета "Цар Освободител Александър II".
През 1927 год. се разчува, че парахода ще бъде ремонтиран. В писмо адресирано до Борис III още в същата година се търси информация за състоянието на "Радецки". А амбициите на свищовския комитет били да се ремонтира и възстанови автентичния вид на парахода. "Радецки" e бракуван през 1918 год., и е разрушен от австрииското параходно дружество през 1924 год. До това довело бездействието на няколко български правителства.
Важна роля в нощта на 16 срещу 17 май 1976 год., когато е превзет "Радецки" изиграва и капитана на кораба, Дагоберт Енглендер. Неговото име ще оствне за винаги свързано с подвига на Ботевата чета. Роден е през 1848 град Баден край Виена, почива на 77 год. възраст във Виена на 20 ти юли 1925 год.
Благодарение на Дагоберт Енглендер, до нас са достигнали важни материали във връзка с превземането на парахода "Радецки" от Ботевата чета - Доклад до централния инспекторат във Виена, протокол с показанието на екипажа на Радецки за завладяването и спомени на капитана за събитията.
Доклада е писан на 30 ти май 1876 год. В него се съобщава че радецки е нападнат от възстанници на 29 ти май при своето 14 то пътуване приблизително един час след отплуването му опт пристанище Бекет, т.е. в 12.30 ч. За натоварените сандъци капитана отбелязва че не може да не ги приеме, след като са отговаряли на условията. Принуден е от 6 въоръжени лица да чуе исканията на четниците. Описва преговорите със тях и воеводата им, униформата, въоръжението, как парахода стига до Козлодуй и продължава пътя си.
Вторият документ от 1-ви юни 1876 год. деня на Ботйовата гибел е споменатият протокол с показанията за завладяването на "Радецки". Той дава най главните моменти на събитието, но както казва и самият Енглендер, той не описва с живи краски събитията разиграли се на кораба. В своите спомени капитана пише, че тяхното пресъздаване не е отразено точно, а е преразказано, въпреки това той е бил принуден да подпише протокола. Знае се, че капитана симпатизира на делото на четниците. След като парахода пристига във Видин от него се иска да превози турска войска, на което Енглендер категорично отказва.
Ето какви са впечатленията на капитана от младия воевода на четата: "Самият Ботев ми направи силно впечатление със своята коректност, енергия и темперамент. Още преди да наближим българският бряг, той ме повика да се уверя, че както параходната каса така и товарът са непокътнати. След дебаркирането, наблудавах една тържествена и трогателна гледка. Чу се мощният Ботев глас и всички паднаха на колене, целуваха родната земя. На възгласите за сбогом: Да живее Франц Йосиф!, Да живее капитанът!, аз отговорих тихо: На добър час! - и разклатих няколко пъти високо фуражката си."
След разигралите се събития на Радецки, Енглендер е трябвало да се яви във Виена и да направи подробен доклад. Трябвало е да бъде преместен на работа в Горния Дунав, но молбата му да остане на Радецки е удовлетворена.
През 1885 год. Д. Енглендер е назначен като началник бюро в плавателно отделение. А през 1888 год. той предава спомените си за май 1876 год. на Захари Стоянов.
Половин век след незабравимите събития през 1925 год капитана изпраща в България следните реликви:
1. Флага на парахода, който имал австрийския и унгарския герб.
2. Оригиналното позволително.
3. Печата на парахода.
4. Копие от доклада който капитанът представил на консулите на Австро - Унгария в Русе и Видин и на генералният инспекторат на параходното дружество.
5. Подробно изложение за всичко което е видял в този ден.
6. Копие от писмото на Ботйов на френски език до капитана и пътниците.
7. Две дъски от борда на Радецки. Едната е била изрязана от мястото където Ботйов е застанал, принуждавайки капитана да му повери парахода, за да слезе на Българския бряг с четата.
Тези документи и предмети са донесени от един от братята на капитана Адолф Енглендер, директор на австрийския кредитен институт. Тези вещи са предадени на Борис III на едночасовата им среща.
На тази среща присъства и братът на Хр. Ботев - Кирил, участник в Ботевата чета. Той подарява на А. Енглендер свой портрет с посвещение за брат му /който починал през лятото на същата година в Австрия/.
Д. Енглендер е погребан в централните виенски гробища. В същия гроб е погребана и съпругата му Матилда починала двадесет години по късно.
Самият Кирил Ботйов в следствие на сърдечна недостатъчност и бронхопневмония почива на 4. 02.1944 год. в село Студена близо до София.
Кратки съобщения от май 1876 год. се срещат австроунгарски источници. Високата порта в духа на традиционната си линия обявила четниците за разбойници, подстрекавани от чужди страни. Съчувствие в Европа предизвиква достойното поведение на въстанниците и на десетките изправени пред извънредните съдилища.
Но нека отново се върнем на историята на "Радецки". Широко известен факт е, че той е въстановен в чест на 90-годишнината от гибелта на Хр. Ботев. Първият човек подел кампанията по въстановяването му е журналистката Лиляна Лозанова. Нейната инициатива е подкрепена от вестник "Септемврийче", в чиято редакция работи.
Л. Лозанова открива на 6.11.1964 год.текуща сметка със сумата 2.50 лв. По тази сметка в следващите години всяко едно училище предава своя дан за построяването на "Радецки". Кампанията е огромна, ентусиазма невиждан.
В чест на 90-годишнината от героичната гибел на Хр. Ботев, 1 200 000 деца отново построяват парахода Радецки.
За ръководството на цялата работа е създаден национален щаб от корабостроители, инженери, архитекти. Първото решение което взима щаба е парахода да се построи по подобие на австрийския "Радецки", да бъде с парна машина, да има странични колела /долапи/. Комин, рулева рубка. Мебелите и съдовете да бъдат изработени по австрийски модел от преди век.
Когато възниква идеята за построяването на "Радецки" от децата, няма на разположение никакви данни, снимки, чертежи, описания на външния вид и вътрешното разположение. Отново е отправен призив във вестник Септемврийче, всеки един българин да помогне с каквото може.
Националният щаб изпраща тричленна комисия в Будапеща и Виена за събирането на ново сведения - в нея са включени главният конструктор на кораба Тодор Тодоров, Л. Лозанова и полк.-доцент М.Михов. В завода "Обуда", където през 1851 год. е построен "Радецки" се намира инвентарната книга, в нея се съдържат всички технически данни за парахода - дължина 57.40 м., ширина - с буртика 17.50 м. Височина на борда в средната част 2.40 м., газене - 1.15 м.
Оказва се, че албум на "Радецки" е направен от бояджията - вече 84 годишен - Кирали Йожеф. Той е боядисвал кораба от 1906 год. до бракуването му през 1918 год.
Неговите сведения се оказват изключително ценни. С най-големи подробности той описва какви са били кухненските съдове, килимите...
Когато през август 1966 год. новопостроеният "Радецки" пристига официално в Будапеща на палубата му застава и К.Йожеф. Той е гост и на тържествата на Козлодуйският бряг по повод пускането на кораба на вода. Датата е 30. 05.1966 год.
Негова снимка се намира в пиковата част на експозицията в първа класа на кораба "Радецки". Там старият майстор може да бъде видян с макета на легендарния "Радецки" направен от самия него.
Отново от щаба е определено и заданието от корабостроителния комбинат. От към външно и вътрешно оформление този "Радецки" трябва да е пълно копие на оригиналния. Параходът да пътува предимно край българското крайбрежие, с възможност за преходи по целия район на Дунава. Скорост срещу течениети - 8км./час, по течението - 12 км./час, да има пътниковместимост 300 души.
От сведенията открити в Будапеща разбираме, че "Радецки" е пътувал с 350 души на борда си.
Радецки в специално построения за него лиман, 7 март 2004. Снимка © Мартин МитовНовият кораб е дълъг 57.40м. и широк 17.50 м.
Кабините на капитана и на екипажа са възстановени по подобие на австрийският "Радецки".
Скулптурът Петър Дойчинов прави образа на ген. Радецки за носовата част. За целта ползва снимки на бюста на генерала.
През 1966 год. музейната експозиция е обновявана няколко пъти. Екипът който я подгатвя включва - проф. Иван Унджиев , художникът Иван Кьосев, историчката Радка Стоянова, проф. Николай Жечев, архитект Стойко Дончев, скулпторът Петър Дойчинов.
Тя е изцяло ориентирана към живота и делото на Хр. Ботев, към съдбата на Ботевата чета. Експозицията и до сега се съхранява в салон първа класа на кораба "Радецки", а нейната пикова част е изнесена на масата, където Ботев пише своето велико писмо.
Днес там се съхраняват мастилницата и перодръжката на капитана управлявал кораба в нощта в неговото завземане от четниците.
За възстановяването на "Радецки" пионерите внасят вместо обещаните 45 000 лв. 523 000 лв. събрани от билки вторични суровини и участие в трудови бригади.
Децата издирват над 27 синове и дъщери на Ботеви четници, а на 28 април осъществяват среща с тях, в къщата където е живяла майката на Ботев - баба Иванка.
На 1.5.1966 год. кораба е даден за заводски изпитания. Особено тържествено протича посрещането на кораба "Радецки" на Козлодуйският бряг на 30. 5. 1966 год. Хиляди хора стекли се от всички краища на страната имат среща тук с една оживяла страница от нашата история. Всеки присъствал делегат е трябвало да си ушие калпак като този на Ботевите четници. Изработени са 600 идейни проекта за пощенска марка, посветена на инициативата децата да построят легендарният "Радецки".
След построяването му корабът прави тържествен рейс и посещение във Виена и Будапеща. Заминава на 26.8.1966 год. със 126 деца на борда си и в 17 ч. На 4.9.1966 год. пристига във Виена.
Устроена е научна конференция от българският посланик във Виена д-р Любен Стоянов. Всички австрийски вестници, радио и телевизия изпращат свои пратеници. Възгласът сред международната общественост е невероятен. Няма човек, който да не е възхитен, от делото на 1 200 000 български деца.
Прекрасна е идеята да се направи възстановка на слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. Събитие изглеждащо неосъществимо в днешните условия и години. Вярвам че нашата история ще бъде обогатена с още такива инициативи. Случилото се в годините 1964-1966 е невероятно събитие само по себе си, няма друг такъв пример, който да обедини толкова деца в едно общо дело, в една обща кауза, с неповторим ентусиазъм, чувство за отговорност и дълг.
През 1968 год. се налагането на две допълнителни висящи кормилни пера във водната струя на колелата. Подобрено е управлението.
Датата 15.3.1973 год. се оказва фатална за "Радецки", при неговата зимовка в Русенския лиман. След силен снеговалеж и небрежност на екипажа, кораба потъва. На помощ пристига специализирана съветска група от Измайл. Взети са необходимите мерки - "Радецки" изплува на повърхността. С много труд и средства е отново обзаведен. От експлоатацията чувствително се износва парната машина, котела и останалите механизми.
Със заповед на министерството на транспорта е назначена 6 членна комисия от специалисти която да изясни състоянието на парахода и неговата бъдеща работа. Изводът на комисията е, че едва след основен ремонт, "Радецки" ще може да се експлоатира адекватно.
Предвижда се до 30.4.1983 год. музейната експозиция да бъде обновена.
Откритата през 1966 год. се е съобразявала с тогавашният статут и функциите му. Периодично "Радецки" извършва рейсове и цялата му база е пригодена за това.
През 1982 год. възникват нови моменти, което налага известни промени. Кораба е трябвало да извършва курсове епизодично и цялата му база да се ползва от чавдарчетата и пионерчетата за тържествени ритуали, сборове и тържества. Експозицията ще разглежда като основен момент героичната история на българският народ, животът и делото на Хр. Ботев и неговата чета.
Тематико-експозиционният план е изготвен от тогавашния главен уредник в Окръжния Исторически Музей - гр. Враца - Николай Дойнов.
Експозицията е разположена в салон 1-ва класа на кораба. Нейният вид е запазен и до сега.
Първият директор на музея, доказал своята енергичност, размаха и непоколебимостта си - н.с. Евгени Сачев, допринася за превръщането му в институция. По негово време са издадени рекламните материали с които и до ден днешен разполага музея. Значки "Радецки" (носещи символа "R"), дипляните - даващи сбита и синтезирана информация относно Ботевата чета и достъпна за малки и големи, съчиненията на Ботев в два тома, както и на 5 чужди езика.
Създадени са кръжоците - Млад моряк и Млад екскурзовод, където с плам се обучават десетки млади хора. Неоценимо богатство е и художествената колекция на НМП "Радецки", създадена през 1986 год. съхраняваща стотици художествени произведения на скулптурата графиката и живописта. Организирани са съвместни и индивидуални изложби в Дом на енергетика - Козлодуй, в зала 1 на НДК и не рядко гостуващи и в чужбина. През септември 1991 год. е открита художествена галерия, която разполага с 359 платна. Къщата е общинска, но е предоставена на музея за ползване през 1988 год. В момента там се намира и управлението на музея.
Нека се върнем към преустройството на парахода. Парасиловата установка продължава да дава дефекти, резервни части за нея няма. За това през 1988 е решено тя да бъде подменена с дизелова. Кораба отново влиза на ремонт за цели 5 години до октомври 1993 год. Монтирани са два главни дизелови двигатели, които с помощта на редуктори задвижват колелата.
В момента кораба в специално изграденото за него място на Козлодуйския бряг. Без помощта на Министерството на културата, Община Козлодуй и АЕЦ - Козлодуй, Музеят НМП "Радецки" е обречен на разруха.
През 1982 год, със създаването на НМП - "Радецки" и установяването на кораба в специално пригодения за него пристан на Козлодуйския бряг е осъществена идеята на комитет "Цар Освободител" с председател Стоян Заимов. Благодарение на съвместната работа на няколко министерства това дело става осъществимо.
"Радецки" - живия паметник на Ботевото дело, на вечната борба за свобода на цял един народ.
Дейността на музея от неговото създаване до наши дни можем да охарактеризираме само с една единствена дума - борба. Борба изразяваща се в опазването и съхраняването на тази светиня за българският народ, борба за опазването и съхраняването на ботевото дело за паметта на бъдните поколения.
Людмила Дамянова, директор на НМП "Радецки"
|
|
|
|
