|
100 национални туристически обекта: Архитектурно-музеен резерват "Арбанаси"
|
|
|
|
|
|
Описание:
Старинното селище Арбанаси се намира на високо плато с изглед към хълмовете Царевец и Трапезица, на 4 км. от Велико Търново.
То се отличава със своите монументални къщи и църкви с богата вътрешна декоративна украса, резба и стенна живопис създадени през
XVI-XVII в. Именно тези уникални паметници от нашето архитектурно и художествено наследство са причината Арбанаси да е много
посещавано не само от туристи, но и от учени, археолози, историци, архитекти, художници.
С царски указ от 1921 г. селото е обявено за курорт, а през 2000 г. за "историческо селище" от национално значение.
История
Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В поменатия ферман четирите селища са под общото название Арнабуд кариелари.
Други сведения за Арбанаси намираме в записките на Павел Джорджич от 10 януари 1595 г. до трансилванския княз Зигмунд Батори. За Арбанаси споменава и софий-ският католишки епископ Петър Богдан Балишич,посетил Търново през 1640 г. Той отбелязва, че горе на планината има град, откъдето се вижда цяло Търново и има около 1000 къщи.
Липсата на друг документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г. когато той завзема и Арбанашката земя. През Средновековието българите са наричали Арбанаси Арбанашка земя.
Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на пленения кир Тодор Комнин, заради нея преселил няколко гръцки фамилии в Арбанаси.
През 1859 г. учителят в Търново А. П. Границки прави превод на Търновското ръководство, издадено от Хамамджиев в Цариград. В него пише: "Към изток, половин час от Търново, се намира с. Арбанаси (Загорие). . . гдето са живели през старо време българските боляри и големци с 2000 жители. . ." Този възрожденски учител, родом от Котел, най-точно определя не само името, но и произхода на населението, "заселено в старо време от българските боляри".
По-богат документален материал (преписки и лето-писни бележки върху църковни книги) е останал от XVII и XVIII в. Той показва, че Арбанаси достига своя иконо-мически разцвет през втората половина на XVII в. и до края на XVIII в. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък на населението бил джелепчийството и суватчийството. Развити били и занаятите, свързани с тях, както и медникарството и златарството. Тук отглеждали и много буби. Четирите ръчни долапа произвеждали коприна, която изнасяли в Цариград и Италия. Лозарството е също харак-терно за този край. Най-добрите лозя се намирали около Балъковата чешма, Орелчето, Камъка, Чуката. Арбанашките търговци джелепи са известни и търсени в цялата обширна империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия. Продавали месо, лой, кожа и др., а на връщане докарвали коприна, кадифе, подправки, билки и др., които продавали не само в магазините си в Арбанаси, но и в Търново, Горна Оряховица, Попово и др.
За икономическия възход и благосъстояние на арбанасчани свидетелстват както жилищата, така и петте църкви, строени в годините на възход на селището. В края на XVIII в. в резултат на кърджалий-ските нападения през 1792, 1798 и 1810 г. селото е ограбвано и опожарявано, а епидемиите от чума и холера довършват това, което е пощадено от разбойниците и огъня. Най-богатите търговци се изселват във Влашко н Русия. След 1810 г. започва ново заселване от българи, които слизат от Еленския и Тревненския балкан. Но до някогашния блясък и икономически възход не се до-стига, още повече че с Гюлханския хатишериф от 1839 г. се отнемат привилегиите на селището. Развитието на дребното занаятчийство след Кримската война тук почти прекъсва.
В продължение на няколко века Арбанаси е крепост па гръкоманщината. Гръцкият език, който е официален тук, прочутото гръцко училище, както и църковните служби на гръцки не оказали влияние на националното съзнание на местното население. Участието на арбанасчани в поредицата въстания, организирани в Търново е слабо, но това свидетелства, че тук се чувства българският дух. От Арбанаси е фамилията Кърджиеви - братята Георги и Тома Кърджиеви, единият- учител и книжовник, другият (Тома) - революционер, организатор на Червеноводската чета през 1875 г. Арбанаси е родно място и на Иларион Драгостинов, деятел на ГЦРК, главен апостол на II сливенски революционен окръг. Той загива в нера-вен бой на 10 май 1876 г. при Вратника в Сливенския балкан. По време на Руско-турската война 11 души от Арбанаси участвуват в нея като опълченци.
Историята на Арбанаси е богата, а имената на арбанасчани са записани в героичния летопис. Но това, което е останало до нас и поразява със своята красота, умение, вкус, което най-ярко отразява епохата, са запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 мана-стира.
Арбанашката къща
Спорът за развитието на арбанашката къща е не по-малък, отколкото този за името и произхода на селото. Тя се е развивала и усъвършенствувала съобразно обществено-икономическата даденост на селото и е получила неповторимия си облик съвсем самостоятелно, без да има повторения в нито един от останалите български краища. Мненията на изследователите на арбанашката къща от-говарят на двете становища за произхода на селото. Над-деляват доводите, че това е чисто българска къща. Оцеле-лите къщи най-ярко доказват, че най-старите (каменните) са подобни на търновската болярска къща. Запазени са две такива - на хаджи поп Панайот и на чорбаджи Георги. Изградени изцяло от камък, те представляват малки кре-пости с вътрешни стълби. За защита отвън имат яки ка-менни портища - караулки, а за нощния пазач - ниши (фириди). Прозорците са малки, с железни решетки. Вто-рият тип къщи са големи, с дебели каменни основи, вторият етаж е паянтов, измазан с вар.
Тези къщи са без балкони и еркери. Третият тип, най-късният, се появява през XVIII в. Тези къщи имат открит чардак без прозорци, закрит с дъсчени капаци, които се отварят към градината. Скромна и строга по външен вид, без балкони и чардаци, с решетки на про-зорците и здраво обковани външни врати, арбанашката къща поразява с богатството и разкоша на вътрешното си устройство. Долният етаж е строен от камък, със сводести входове, водещи до големи яхъри, изби и скривалища. Тук е жи-лището и на пазача и прислугата. До втория етаж водят две стълбища - главно и всекидневно. На втория етаж са разположени хаето (приемна, гостна), зимна и лятна спалня, стая за родилката, кухня, пещник (фонрио), баня и пруст (зимник). Стаите са разположени от двете страни на един коридор (фхоризмо). Това, което привлича и днес в арбанашката къща, е нейната вътрешна украса -дърворезба на тавана, вратите, прозорците, долапите, гип-совата украса на тавани, джамали, фризове. Всичко това свидетелствува за художественото майст орство на строи-теля. В достигналите до нас къщи особено различие в раз-пределението няма. То е в богатството и разнообразието на украсата, което свидетелства не само за вкуса и уме-нието, но и за икономическите възможности на соб-ственика.
Арбанашката къща е така устроена, че в нея можело да се живее дълго време, без да се излиза, освен за вода до кладенеца на двора. Всяка арбанашка къща е обгра-дена от високи зидове (дувари), издигнати от камък. Всяка къща е имала скривалище. Тези неща говорят за несигурността на времето, в което са живели жителите на това селище. В двора на арбанашката къща се влиза през една голяма двукрила дъбова порта, обрамчена с каменни колони и покрита с четирискатен покрив. Има и малка порта за постоянна връзка с улицата. На нея е прикрепено малко желязно чукче, с което се удря по железен пулт.
Интерес представляват старинните арбанашки чешми с големи стрехи. Това са Коконската и Пазарската чешма. Първата се намира срещу Костанцалиевата къща и е строена през 1786 г. от Мехмед Саид ага. На лицевата страна има каменен надпис с релефни букви на староарабски. Надписът в превод е: "Който я гледа и пие, ще му дойде светлина на очите и душата."
От запазените къщи будят интерес двете музейни Костанцалиевата и Хаджиилиевата.
Арбанашките църкви
Наред с арбанашките къщи и чешми особен интерес представляват седемте арбанашки църкви, едни от най-забележителните паметници на българското изкуство през. периода XIV-XVIII в. Това са "Рождество Христово", "Св. архангели Михаил и Гавриил", "Св. Димитър", "Св. Атанас", "Св. Георги", "Св. Богородица" и "Св. Никола". Последните две по-късно са превърнати в манастири.
В архитектурен план църквите са еднокорабни, едноапсидни, с полуцилиндричен свод под двускатен пок-рив.
Градежът им е каменен, прозорците са малки с же-лезни решетки, подовете им са настлани с квадратни тухли.
Арбанашките църкви се състоят от две самостоятелни отделения - мъжко (източно с главния олтар и иконо-стаса) и женско
(западно). От север обикновено има галерия, завършваща с малък параклис. Всички църкви са стенописвани.
Стенописите разкриват развитието на живописта в един преходен период към изкуството на българското Възраждане и неговата
връзка със столицата на Втората българска държава - Търновград.
Арбанашки манастир "Успение Богородично"
Това е вторият манастир, който се намира в с. Арбанаси, заедно с манастира "Св.Николай". Той е по-малък и е построен в северозападната част на селището. Представлява комплекс от черква, жилищни сгради и параклис. В първите години от турското робство той е бил действащ и заможен, но след опустошенията на кърджалии, запада и е изоставен. Едва през 1680 година е построена новата манастирска църква, която е запазена и до днес. Тя е ниска, еднокорабна, еднопсидна продълговата сграда, с две преддверия, като в северната й страна е разположен обширен параклис "Св.Троица". В нея се пази чудотворната икона "Св. Богородица - Труеручица". През 1716 година, троянският монах Даниел построява жилищни сгради и възобновява дейността на манастира. През 1762 година църквата и параклисът отново са обновени и украсени със стенописи. Независимо от това, че са потъмнели от времето и дима на свещите, те са запазили своите художествени достойнства до наши дни. Ценност представлява и старинната релефна икона на Богородица - обкована със сребро. Над входа на манастира е издигната камбанария.
Манастирът е обявен за паметник на културата. Понастоящем манастирът е постоянно действащ.
Манастир "Свети Никола"
Намира се в западния край на с. Арбанаси. Строен е през втората половина на XVII и началото на XVIII в. като енорийска църква. Според едно гръцко евангелие от 1670 г. параклисът му "Свети Илия" е осветен на 15 април 1710 г. Има данни за бунтове в манастира през 1717, 1729, 1744г. Църквата е стенописвана през 1765 и 1784 г. По време на голямото кърджалийско нападение на Арбанаси през 1798 г. църквата е ограбена, полусъборена и изоставена. След 10 години тя е възстановена с дарения, а през 1833 г. е превърната в манастир. През 60-те години на XIX в. в манастира живеят около 30 монахини, които се занимават с тъкане на шаяци и черги, с плетене на чорапи и др. По време на Априлското въстание по препоръка на Матей Преображенски и йеромонах Харитон монахините тъкат шаяк и изработват дрехи за въстаниците от Първи революционен окръг.
След Освобождението е извършено преустройство на манастира и манастирската църква (1893 г.).
|
|
|
|
